За да се справите с ревността, първо трябва да разберете какво представлява тя. И това, което се случва вътре в човек, когато го изпитва, е умствен процес, който се създава от няколко съставки, неувереност в себе си. Ревнивият човек не обича себе си напълно. Вижда недостатъци в себе си, смята, че не е достатъчно привлекателен, недостатъчно добър за партньора си. Този човек се съмнява в собствената си уникалност, не забелязва достойнствата си и е недоволен от себе си. Човек може да стане твърде взискателен към партньора си в живота. Той е възмутен от факта, че любим човек обръща внимание на някой друг, страх да не бъде изоставен, ненужен, маловажен. Ревнивият човек се страхува, че партньорът му ще избере някой друг пред него. Човек се страхува, че ще бъде отхвърлен, несъстоятелен. Зад страха да бъдеш ненужен стои по-дълбок страх - страх от самотата. Съпротива срещу истината. Ревнивият човек не винаги е готов да чуе истината за себе си. Често си мисли, че е прав, като дори не иска да слуша хората около себе си, което допълнително усложнява ситуацията. Защото достигането до съзнанието на такъв човек не винаги е лесно, но може да бъде и постоянно. То може да бъде под формата на ярост и омраза към партньора, желание да го унижиш, контролираш, наблюдаваш, заплашваш. Ревнивият човек може да се опита да направи партньора зависим от себе си, така че да не си тръгне за някой друг, стига той винаги да е там и в никакъв случай да не обръща внимание на някой друг. Ревнивият човек се опитва да привърже своя партньор в живота по всякакъв начин: пари, власт, чувство за дълг, вина, страх, съжаление постоянно се появяват в главата на ревнив човек. Той търси доказателства за подозренията си. В действията на любим човек той вижда лъжи, презрение и неприязън към себе си, чувства се лишен от вниманието на партньора си и е в тревожно, неспокойно състояние. Ревнив човек може да преобърне живота си и живота на други хора, които живеят до него в ада. Но именно той трябва да разбере безсмислието и болезнеността на своето поведение. Именно той, заради себе си и своите близки, може да осъзнае важността на собствената си работа върху себе си и поемането на отговорност за действията си. Все пак човек е центърът на своята Вселена и той решава как да се отнася към дадена ситуация, за да я разреши успешно, а изход винаги има. А зад ревността стои едно-единствено желание да бъдеш обичан и да обичаш, да живееш в хармонична щастлива връзка, да бъдеш искрен човек и да усетиш тази искреност в другите хора. Просто започнете да мислите и възприемате случващото се по различен начин.1. Ако възникне чувство на ревност, запитайте се има ли смисъл да го изпитвате? Имате ли нужда от него или е по-добре да го замените с друго по-приятно усещане? В този момент си представете, че времето е спряло. Имаш само ти и настоящия момент във времето. Помислете за всяко положително чувство, което изпитвате към партньора си в живота. Нека те изпълни. Нека вашите мисли, чувства, усещания се превърнат в едно приятно състояние на благодарност, любов, щастие, мир, радост.2. Предайте чувствата си на партньора си спокойно и тактично. Тогава той ще ви разбере по-добре и ще ви срещне наполовина.3. Не молете партньора си да се промени, ако той не е готов за това и не го иска. Променете себе си, потърсете нови подходи за решаване на проблем и определено ще ги намерите.4. Разберете какъв тип поведение на партньора причинява това чувство? Попитайте го защо прави това? Ако човек закъснява от работа, не ви води на корпоративни партита, не ви хвали за вечеря или се среща с приятели в банята или кафенето, това не е причина за ревност, това е просто естественото му желание да бъде някъде - също сред колеги, в чисто мъжка компания, например, ако е мъж, или моминско парти, ако е момиче.