Когато оцелеем, а ние със сигурност ще оцелеем, ще се опитаме да станем щастливи. Ще се опитаме да променим това, което се страхуваме да докоснем. Ще се опитаме да се научим да слушаме и говорим така, както направихме за първи път на бюро. Ще рискуваме да живеем различно и да започнем отначало. Няма да се плашим от трудностите, защото всички те са дребни в сравнение с това, което се случва, ще се гледаме открито в очите без маски и желание да изглеждаме по-добри. Няма да се уморим да казваме „благодаря“ за нас, за будилника, за кафето, за онези малки радости, които бяха ежедневие. Ще се прегръщаме всеки път като за последен и няма да допускаме изтощителни раздяли. И един ден, в тишина, слушайки филм, който никой не гледа, облегнати на раменете си, ще се почувстваме толкова искрено топли и спокойни, че дори възможността да се разделим ще изчезне. Ще се смеем на стари комедии за стотен път, ще караме семейно, ще правим всичко, което сме отлагали с години, ще обичаме безумно децата си и ще им позволяваме всичко, ще ги глезим повече, ще отговаряме на милиони техните въпроси, рисувайте заедно върху тапета. Ще станем по-топли и по-отзивчиви към техните искания. Ще се научим да обичаме парите точно толкова, че да не покриват очите ни с воал, скачайки в приоритета в момента на ежедневните избори . В края на краищата това, което преживяхме, отваря сърцата ни за скърцане. Ще се грижим един за друг. Нека спрем да оставяме важните решения на съдбата. И да погледнем по-широко на възможностите на реалността, в която оцеляхме. И ние ще дадем шанс. Напусни или остани. Ще уважаваме свободата и желанията на другия. Да приключим с промените. Нека спрем да си играем на Всевишния, който винаги знае как да постъпи правилно в полза на другите. Най-накрая ще се чуем и ще се осмелим да направим това, което наистина искаме. Когато оцелеем, ще имаме само днес. Няма да си спомняме нашето невъзрастно минало. Няма да отлагаме надеждата до едно илюзорно бъдеще. Ще имаме само днешния ден, в общи линии същите като сега, но избираме да не забелязваме този факт, сякаш има свободен живот.