В предишната статия за песимистичния възглед за живота на хората с хранително разстройство засегнах малко темата за обезценяването, тъй като те до голяма степен вървят ръка за ръка ръка. Може би именно това качество на характера – обезценяването на постиженията – най-много пречи на възстановяването на хората с анорексия, булимия, а често и с преяждане. В края на краищата, зависимите от храната обезценяват абсолютно всичките си терапевтични постижения, както малките стъпки, така и големите победи. Поради тази причина, между другото, специалистите, които работят с хранително зависимите, трябва не само да имат безгранично търпение, но и способността винаги да намират точните думи, за да обяснят и убедят клиентите в противното. Докато зависимият не се научи обективно да анализира действията си и благодарение на това не спре да се самоунищожава, не може да се говори за възстановяване. И обратното, можем да кажем, че ако човек се е научил да цени усилията си, възстановяването е точно зад ъгъла. Родителите на такова дете като правило поставят изключително високи изисквания към себе си. След това към детето се поставят същите високи изисквания. Например, когато детето е само на 4-5 години, можете да чуете фразата от тях: „Защо да го хвалите? Не е направил нищо специално." Те напълно забравят (или изобщо не знаят), че не само похвалата е изключително необходима на всеки човек за здравословно състояние на ума, но детето също се нуждае от безусловна похвала, като подкрепа за неговата жизнена стойност, за това, че просто съществува и е обичан такъв, какъвто е. Много е важно да разберете, че похвалата често не е обективна оценка на действията или поведението – вашите или на детето ви. Способността да хвалите себе си и другите е определен начин на мислене и отношение към себе си, към всички около вас и към живота като цяло. Той говори колко високи са човешките изисквания не само към хората, но и към живота, към пространството, към съдбата. Не всички от тези искания се реализират и малко по малко се превръщат в несподелени оплаквания и разочарования. С времето това се превръща в тежко бреме, досадно и огорчаващо. И хората вече не могат да видят положителните, успешните, веселите, красивите, светлите, сладките страни във всичко, те виждат само разочароващи недостатъци! Ето типичните им диалози с деца: „Двойка? Е, можех да опитам поне за C.“ „Тройка? Вчера нямаше нищо за гледане на телевизия!“ „Четири? Само ако бях работил още един час вчера, щях да получа петица, но така... какво мога да получа от теб?“ „Пет? Е, какво е изненадващо в това? Това е нормално за вас." Така гледат на живота, искат някакъв идеал, но самите те не знаят какъв е той. За съжаление детето не разбира този възглед за света. За него всяко обезценяване са думи за това колко е лош, колко безполезен, колко бездарен, колко необичан е от този свят и от родителите си в частност. Но през годините на детството то свиква с такава оценка за себе си в очите на родителите си и постепенно се оценява все повече и повече по същия начин. Ако такива деца или възрастни срещнат някой, който ги съсипва, те не вярват нито на него, нито на оценката си за себе си, нито на възгледите си за живота като цяло. В резултат на това те избягват точно онези хора, от които имат толкова голяма нужда, които умеят да се наслаждават на живота и да оказват подкрепа, които умеят да мислят градивно и позитивно. Обикновено психолозите са точно такива хора, но клиентите с хранителни разстройства им се доверяват много трудно. За да избегнете отричането и недоверието, най-добре е да се обърнете към силната страна на самите зависими – тяхната интелигентност. За тях е важно за всичко да има логично и разумно обяснение, подкрепено с факти, затова в началото на терапията е по-добре психологът да обясни много подробно както общите аспекти на хранителните разстройства, така и да анализира детайлизират малките детайли от ежедневието и/или извършваните терапевтични стъпки, давайки им рационални, съзнателни и разбираеми интерпретации. Ето защо е най-подходящ за лечение на хранителни разстройства и особено при анорексия и булимия./