От автора: Защо губим усещането за лекота на битието? Как мога да си го върна? Кой може да ни помогне с това? Прочетете повече за това в материала по-долу Когато сърцето ви е леко, вашата походка е лека. Да живееш тук и сега... Изглежда, какво по-просто? Събуди се с изгрева. Погледнете света, осъзнавайки неговата красота, уникалност и оригиналност. Бъдете изпълнени със спокойна увереност или уверено спокойствие от факта, че сте в безопасност в този неограничен свят на възможности. Отворете широко очите и ушите си и поемете дълбоко въздух. Възприемайте света наоколо с всичките си сетива. Осъзнайте стойността на този момент, тази секунда, която никога няма да се повтори. Да почувстваш вълнуваща връзка с всичко съществуващо... Удивително е, че всеки от нас притежава цялото това богатство от цветове и усещания. Но той е скрит под дебел слой психически „боклук“, който старателно закрива погледа ни. И ние носим със себе си багажа от такива мисли, вярвания, очаквания, фалшиви нагласи и ценности. Не само, че просто се влачим, но по някаква причина също ни е страх да го пуснем. Може би фактът е, че се страхуваме да останем празни, разделяйки се с този багаж, повечето от който сме получили по наследство? Но това изобщо няма да е празнота, а лекота. Лекота на възприемане, съществуване, живот. Лекотата на битието защо никой не ни научи как да намерим лекотата на битието? Факт е, че нашите „учители на живота“ сами страдаха от липсата му. Но всички го имаха. Имало едно време. Когато събирахме вложки от дъвки, наслаждавахме се на Fanta от бутилка, разтягайки се да я пием няколко дни... Когато пренавивахме касета с лента с молив, за да не хабим батериите в плейъра... Всеки може да стигне до тези моменти в собствената си машина на времето. Един малък фрагмент от онази епоха може да върне ярки, ярки спомени. И така, какво направиха нашите „учители на живота“ през този период на загуби, вложки, касети? В крайна сметка те все още участваха в нашето обучение. Те инвестираха в нас знания, умения, принципи. Те предаваха един след друг компонентите на собствения си жизнен багаж. Благодаря им за това - направиха каквото можаха. Те ни научиха на важност. Вярно, напълно забравяйки за лекотата. Те могат да бъдат разбрани - все пак са мислили за първичните и най-важни неща. Пълнейки чашата с елементи на багаж, всеки път в нея оставаше все по-малко място за лекота, която в началото беше в изобилие. Какво имаме сега? Дали чашата е пълна догоре и няма място за лекотата на битието? Беше ли безвъзвратно загубено ценно време? Все още имаме способността да се учим. Това са същите прекрасни умения за повтаряне на нови звуци, копиране на интонациите на гласа и изражението на лицето на родителите. Вродена способност за учене и моделиране. За да се възползвате от него, нямате нужда от никакви дипломи, докторски или академични степени, но сега ситуацията ще се промени. Учениците ще заемат местата на учителите. Този момент беше добре изигран в телевизионното списание „Йералаш“. Там момчето оставаше да дежури след училище в празна класна стая. Той проведе въображаем урок, в който учители седяха на бюрата вместо ученици. Момчето им задаваше коварни въпроси за домашните, а учителите не можеха да отговорят и срамежливо ги молеха да не им дават лоши оценки и да не се обаждат на родителите им. Един поглед в очите на детето ще бъде достатъчен, за да разбере какво представлява „майсторът на лекотата на битието“. Очите му искрят, енергията му е в разгара си, той е като въплъщение на интереса към живота във всичките му проявления. Дори няма да можете да го убедите в сериозността на някакъв важен житейски проблем, пред който сте изправени. Защото в неговото разбиране това ще бъде само малка трудност. И ние бяхме същите. Малки гении и майстори на лекотата на битието. И нашата чаша още не беше пълна и имаше много по-малко багаж. Някъде в нас завинаги ще има част, която помни всичко това. Ерих Берн би казал, че това