От автора: Ще ви разкажа за един важен, дори може да се каже, повратен момент от терапията. Веднага искам да кажа, че всичко публикувано е разрешено за публикуване от клиент. Една клиентка, много весел и весел човек с много труден живот, се свърза с мен за загубата, която преживява; тя загуби майка си. Състоянието на скръб започна да води до соматични симптоми, ръцете и краката бяха изгубени, главата ме болеше, имаше усещане за пълен дисбаланс в тялото, плъзгане надолу по планината в бездната. Той и майка му живяха заедно през целия си живот, повече от 40 години, и такава загуба разкри огромен брой проблеми, в допълнение към самата загуба. Отговорността за вашия живот и самостоятелното вземане на решения е само малка част от тях. Нашият контакт и доверие се установиха веднага, взаимно и терапията тръгна нагоре, което се виждаше от „поведението“ на тялото и подобряването на благосъстоянието. .. И тогава дойде моментът, за който говорех и искам да ви кажа. Той, КЛОУНА, излезе на арената, огромен и стар, придобит в дълбокото детство, субличност, огромна част от клиента, която отдавна се е изолирала и е живяла свой собствен живот в детството, когато клиентът е наблюдавал раздора и кавги на родителите си, тя влезе в ролята на разсейвач, помирител, масов забавник. Да, свикнах с тази роля. А тя, ролята, се забавляваше максимално, говореше с комичен глас в сериозни ситуации, помиряваше всички, намесваше се, за да потуши всякакви конфликти. КЛОУНЪТ имаше много положителни неща, той щедро даряваше хората с хумор и забавляваше всички, когато бяха тъжни... Само клиентката спря да управлява тази част от себе си, както често се случва, дори когато трябваше да действа от своята сериозна, възрастна страна , откъдето всеки път се появяваше КЛОУН с неговите буфонски маниери.” Първото ми леко “покушение” на КЛОУНА предизвика бурна реакция, като на дете, на което му отнемат любимата играчка, без която не може. Клиентката се почувствала зле, тя се затворила вкъщи, на тъмно, плачела и казвала, че е безполезна, не е взета под внимание, никога повече няма да може да изпита радост и никога няма да може да се шегува и да разсмива хората отново. Основното според нейното разбиране беше, че тя не навреди на никого и като кара хората да се смеят, тя върши добро дело. Така че защо искат да й „отнемат” нейния клоун... Тогава, след период на успокояване и „галене”, клиентката „вижда” точно пред себе си КЛОУН, с размерите на възрастен, с ярки червена коса, обута в обувки на клоун. И тогава разбрахме кога и откъде идва и защо играе толкова голяма роля в живота на клиента. В резултат на работата клиентът реши да не се отърва напълно от толкова важен и необходим инструмент, а да го направи ръчен, по-малко копие, малка играчка в ръцете си, каквото трябва да бъде. КЛОУНА се превърна в кукла на конци в ръцете на любовницата си. В края на краищата така трябва да бъде, така трябва да бъдат нещата на този свят. Не обратното.