От автора: Един от най-новите филми на Уди Алън, „Irrational Man“, доста успешно ни показва вътрешната празнота и желанието за унищожение. Филмът разказва за един епизод от живота на мрачния професор по философия Ейб Лукас. Страдащ от депресия, суицидни мисли и пълна загуба на смисъл в живота, той идва да преподава философия в малък град. Един от последните филми на Уди Алън, Irrational Man, доста успешно ни показва вътрешната празнота и желанието за разрушение. Филмът разказва за един епизод от живота на мрачния професор по философия Ейб Лукас. Страдащ от депресия, суицидни мисли и пълна загуба на смисъл в живота, той идва да преподава философия в малък град. Тази празнота е толкова непоносима и безжизнена, че ти се иска да я запълниш по различни начини. И тогава той се опитва да влезе в живота на някой друг и да го унищожи. Първо, професорът намира младо момиче, което има приятел. Той я съблазнява с порасналата си харизма и депресивни разсъждения, подхранвайки нейната младост и „свежи идеи“, за които толкова ревнува. Връзката на момичето с приятеля й постепенно избледнява, тя е очарована от професора. Но това, изглежда, не му е достатъчно. Героят на филма започва да се намесва в живота на напълно непознат за него съдия, мисълта за убийството на когото започва да заема цялото му време. Цялата му вътрешна празнота е изпълнена с фантазии, че именно смъртта на съдията трябва да осмисли живота му. Но възможно ли е да запълниш живота си, като убиеш друг? Изглежда, че тук се сблъскваме с това, което З. Фройд обозначава като влечение към смъртта и разрушението. Самото заглавие на филма не е случайно. В крайна сметка „ирационално“ означава нещо неразбираемо за разума. Нещо, което не може да бъде обяснено от гледна точка на разумното съществуване, тъй като тук не става дума за живота. Танатос, терминът на Зигмунд Фройд за стремежа към смърт. Наред с Ерос, като влечение към живота, Танатос се отличава с желанието си за агресия и разрушение. Фройд подчертава, че „смъртният инстинкт тихо тласка човека към смъртта и само чрез действието на жизнения инстинкт тази смъртоносна сила се проектира навън под формата на разрушителни импулси, насочени срещу обектите във външния свят“. С други думи, главният герой е привлечен от смъртта, защото чувства, че нещо е умряло в него и всичко живо и зависимо около него предизвиква гняв, завист и желание да го унищожи. През целия филм виждаме потвърждение, че винаги е имало нещо мъртво, неодушевено в този професор, което го е карало да губи смисъл и да не вижда никакви удоволствия в живота. Без никаква емоция той разказва за значими събития от живота си, където негов приятел е бил с пръсната глава в Ирак или е помагал на бедни хора в Африка. Всичко това звучи толкова скучно, че сякаш не е изпълнено със смисъл и живот за него. Ако изобщо не е нещо измислено и измислено. Сега той може само да открадне този „смисъл“ от другите, като е много ревнив, че го имат, и се опитва да унищожи тези други. Съдията отчасти представлява самия професор. Живее сам, животът му е доста сив и еднообразен, в него има само ритуализирани действия, които по някакъв начин го спасяват от скуката. Поради тези ритуали смъртта идва при него, когато героят на филма слага отрова в сока си, който пие всеки ден на едно и също място. В известен смисъл ритуалът е противоположност на спонтанността на живота, неговата творческа съставка, поток. В контекста на този филм е много важна и темата за завистта, която може да бъде много разрушителна, ако не бъде осъзната. Завистта, според Мелани Клайн, води началото си от майката, когато детето много я ревнува, че тя има нещо, без което не може да живее, че тя може да го храни, но самото дете не може да направи това само . Това предизвиква благодарност, завист и желание да се унищожи майката заради унизителната зависимост от нея. При нормално развитие обаче майката помага