Как да възстановим самочувствието Какво е нормално самочувствие? Получих тази молба за статия. Да започнем с понятието самочувствие. Това всъщност е самооценката. Моята стойност за мен. Това е всичко. Просто и ясно. Не за другите. За мен лично. Ценя себе си. Нормалното самочувствие е стойността на себе си в нормални граници. Без да се сравнява с другите. Без да използвате други. Независимо от другите. Просто се харесвам. И добре, и не толкова. И съответно имам мярка за стойността си, спрямо формираните лични ценности. И тук това са моите вътрешни ценности, разбира се, в пряка зависимост от ценностите на обществото. Такъв човек уважава Законите и те са му ясни. Умее да изгражда хармонични равнопоставени отношения със семейството, приятелите, колегите и семейството. Съвестта, разбира се, има значение. В противен случай завишената самооценка изглежда ненормална, свръхценност, когато човек „плюе“ върху забраните и морала на други хора, ограничени от законите на държавата. Тук говорим за факта, че изобщо няма ценности. Нито един. Има само страх за вашата безопасност, страх от смъртта, страх от наказание. Следователно, такъв човек, разбира се, не се съобразява със законите и нормите на обществото, ако е сигурен, че ще избегне наказанието. Той не е запознат с понятието съвест. Изобщо. Защото семейството му показа дълбоко презрение към него. Формулата е проста: използвайте другите за себе си като полезна функция. В зряла възраст такъв човек обикновено се превръща в психопатичен нарцисист-манипулатор. Търси партньор Жертва-слуга-роб-инвеститор-източник..... Винаги изгражда отношения от позиция отгоре. Винаги е критичният Родител. Изключение прави общуването с по-силен-могъщ-богат-значим партньор, параноичен или епилептоиден психопат, където нарцистичният психопат е в ролята на непослушно Дете (отдолу с ниско самочувствие). толкова незначителен за себе си, че не може да се изразява свободно, ужасно се страхува от осъждането на другите. Личните нужди на такъв човек са неразбираеми за него, забравени, потиснати. Той живее, за да служи на другите, да бъде удобен и одобрен от тях, дори в ущърб на себе си. Няма и разчитане на вътрешни ценности. Те не са устойчиви. Но такъв човек уважава законите и морала на обществото. Съвестта се бърка с чувството за вина. Щом съм виновен, значи имам съвест. Така го е научило семейството му. Той винаги е жертва и дете. От тази диаграма става ясно, че човек с нормално самочувствие няма да изгради близки, доверителни отношения с хора, които не са равни на себе си: съответно с хора с необичайно самочувствие търси мъчителя, а мъчителят намира своята жертва. Така те разиграват детски сценарии, така че Жертвата да израсне в ценен Възрастен и да си тръгне, а след това да намери следващата Жертва. В края на краищата, психопатът не може да съществува без жертвен ресурс. Или Жертвата остава напълно без ресурси (разболява се, полудява, умира). И тогава Манипулаторът сам се отървава от нея. Кой от вас иска да стане Жертва? Смея да предположа, че има само няколко от тях. И това трябва да е съзнателен избор, за да разреши деструктивните си модели на поведение, тогава такъв човек трябва да бъде в позицията на Наблюдател с манипулатора и вече на изхода от такава връзка да благодари на партньора си за придобития опит на израстването. След това продължете с живота, без него. В крайна сметка помним, че психопатите не се променят. Никога. Изключение правят случаите на лечебна любов, ако психопатът не иска да загуби любимия си партньор и ще бъде принуден да се държи като възрастен. При условие, че самият му партньор е в поза на възрастен и поставя нуждите си на първо място. Тоест най-накрая ще стане ценен сам по себе си. И САМИЯТ му мъчител ще иска и тогава ще може да види правилния модел на поведение, но той все още няма да знае нищо за съвестта, но той ще помни, че не може да действа безскрупулно. Той ще разбере това само благодарение на своята изобретателност, невероятно ..