Всеки психолог трябва да има свой психиатър С такова ексцентрично име искам да ви обърна внимание на следните факти: От 10 клиенти на психолози 5 (!) са с психично разстройство. Това означава, че приблизително всеки втори човек, който търси съвет от психолог, има ли това разстройство, че психологът трябва да откаже клиент, да речем, с импулсивно преяждане или някаква фобия. клиент с шизофрения или реактивна депресия? Не, това не означава? Често в такива случаи се налага работата на психолог. В крайна сметка шизофреникът има проблеми и в семейството, в работата и т.н. - проблеми, с които психиатърът не работи, но чието решаване значително влияе върху динамиката на заболяването ОБАЧЕ: работата на психолога в такива ситуации със сигурност трябва да се извършва в сътрудничество с психиатър - специалист с висше медицинско образование. Така че всеки практикуващ психолог (особено в частна практика) трябва да има договор за сътрудничество с психиатър. Това е необходимо не само при установяване на психично разстройство у клиента, но и при съмнение за наличие на такова. ВАЖНО: по-добре е психологът да има споразумение с психиатър, който разбира и приема практиката на един. конкретен специалист (не е тайна, че доста голяма част от психиатрите (лекари) са много скептични към представителите на психологическата наука). В идеалния случай трябва да има някакъв вид професионален тандем от психолог и психиатър, взаимното разбирателство в което гарантира безопасността на всички участници в процеса: клиент и специалисти. Нека ви обърна внимание на още един важен момент. Психолог, който по една или друга причина реши да насочи клиент към психиатър, трябва да си зададе следните въпроси: Защо вземам такова решение в този случай? Какъв е резултатът? Очаквам от моя клиент посещение при психиатър и какво ще правя тогава с този резултат? Опитвам ли се да споделя отговорността за клиента с друг, изглежда, че подобна рефлексия, с най-честни отговори на тези въпроси, значително ще издигне психолога в професионалното му самосъзнание и ще се превърне в допълнителен елемент в осигуряването на безопасността на психотерапевтична връзка. Какво мислите, колеги??