I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

КРЕАТИВНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПЕВТА Каква е разликата между психотерапевт и психолог? Има различни мнения по този въпрос. Работейки в градска соматична клиника, разбрах разликата между психолог и психотерапевт по този начин: психологът осигурява емоционална подкрепа тук и сега, осигурява замяна на психически нагласи и начини на действие, учи нови начини на действие чрез ролеви игри, и т.н. Психотерапевтът винаги работи с чувствата, заменяйки негативните чувства с положителни, като по този начин променя нагласите на ниво мислене (глава) и чувства на ниво тяло, водейки тялото като цяло към обща физиологична (инстинктивна биологична) безопасност. Каква е разликата? Психологът има право да работи с чувствата. Психотерапевтът е длъжен да замени негативните чувства с положителни, като не отрича негативните чувства в себе си, а си дава правото да използва тези негативни чувства само за своя полза (а също така си дава правото да използва положителни чувства в стресови ситуации, различни в зависимост от конкретния случай и проблема на клиента) . Психологът може, но не е длъжен да работи с патологията и предпатологията на клиента, той работи предимно с психично здрави хора. Психотерапевт (т.е. психолог, който е подобрил квалификацията си) е длъжен да помага на пациенти с психични разстройства и разстройства: депресия, посттравматичен стрес, епилепсия, често заедно с психиатри, които използват фармакология и други средства. Каква е разликата във въздействието върху пациента при психолог, работещ с нагласи, и психотерапевт, работещ с чувства? Основната разлика е, че подмяната на настройките се прилага и използва от клиента, осигурявайки безспорна помощ на клиента в стандартна, позната ситуация без много стрес. Подмяната на чувствата дава подкрепа на клиента, особено не в стандартната ситуация на екстремен дистрес. Следователно психотерапевтът, подобно на психолога, е длъжен да се развива и учи чрез обучение, подобряване на уменията си и въвеждане на най-новите (обикновено западни) технологии. Това са EMDR техники, подредби на Хелингер, метафорични карти, RPT, работа със скрити ползи и др. Така в практическата си работа стигнах до основния извод, че: 1) психологическата подкрепа на когнитивно ниво е ефективна в стандартни познати ситуации, когато емоциите са контролирани ,2) за да се подготви клиентът за стресова ситуация (нестандартна), с неконтролирани емоции, е необходимо да се осигури подкрепа на телесно ниво, като се заменят негативните чувства с положителни и се свърже с несъзнаваната сфера на безопасност на инстинктивно автоматично (рефлексно) ниво, независимо от ограниченията на психичната сфера, 3) психичната сфера от своя страна е ограничена, от една страна, от родителските нагласи, а от друга, от социалните норми. Поради тази причина, ако чувствата не бъдат заменени, клиентът се „върти в кръг“ и не може да си помогне при стрес, тъй като не може да използва интуитивната област на подсъзнанието си, тъй като негативните чувства блокират нови начини за действие, 4) и най-важното! Без да откриете скритата вторична полза и следователно без да я премахнете, дори замяната на чувствата ще доведе само до временно облекчение, тъй като скритата полза ще върне пациента към обичайните начини на действие. Медицински психолог Силаева Татяна Николаевна