От автора: Статия - размисъл за това какво включва понятието „самолюбие“ Много от вас са чували за това колко е полезно да обичаш себе си за това, че за да бъдеш обичан, трябва преди всичко да обичаш себе си. И наистина е така. Много е трудно да обичаш човек, който не се харесва, който винаги е недоволен от себе си, намира кусури в себе си и вижда само лошото. И известно време се опитваме да кажем на такъв човек „Не, всичко е грешно!“ и докажете колко е добър, но с времето това носи разочарование, тъй като с вашата любов е невъзможно да запълните празнината на неприязънта, колкото и да се опитвате... И след известно време наистина ще започнете да забелязвате недостатъците на Вашият партньор. Но кой иска да е в контакт с паплач или мрънкач през цялото време? Колко дълго можете да убеждавате и да се опитвате да възстановите самочувствието на партньора си? В един момент ще разберете, че нямате нито сили, нито желание за това. Много по-приятно е да общувате с човек, който е уверен в себе си, който знае цената си и който умее да вижда доброто и в двамата. себе си и партньора си. И така, как можете да обичате себе си, за да станете толкова уверен човек? Нека започнем с това как се ражда любовта към себе си. И тук трябва да се върнем в детството и как вашите родители са ви обичали, както и как са обичали себе си и един друг. И това е отговорът, когато майката докосва, гали бебето, усеща любовта на майката. А също и чрез думите на одобрение и приемане, които детето чува. И дори да не разбира думите, то усеща по интонацията на майка си дали това са думи на любов или не. И колкото повече думи на одобрение и приемане от страна на близки в преживяването на детето, толкова по-добро самочувствие се създава и се формира положителен образ на тялото. И точно обратното, когато детето чуе: „Ръцете ти растат от грешно място” или „погледни се!” или „Всички деца са като деца, а вие!!!“ и така нататък. Детето вярва на родителите си и приема думите им буквално. Затова след такива думи у него ще се формира убеждение, че нещо не е наред с него, че е толкова добро, колкото другите деца и самочувствието му ще бъде изкривено и непълноценно. И колкото повече опит от отхвърляне и отхвърляне има в живота на такова дете, толкова по-трудно е да повярва в любовта към себе си. И ако майката или бащата на такъв родител живеят, жертвайки себе си и своите желания, тогава те учат, че „да обичаш е равно на жертва“. Но парадоксът е, че е трудно да обичаш човек, който ти се отдава във всичко и „се огъва пред всички и всичко“. Такива хора не вдъхват уважение и любов. Те са използвани, с тяхна помощ задоволяват желанията си и често изхвърлят агресията си върху тях. Освен това родителят, който се жертва, рано или късно започва да изисква благодарност, което предизвиква протест срещу тази форма на задължение. И детето има избор, дали да стане такъв саможертвен човек, или да стане някой, който тиранизира тази жертва и я използва, тоест това е избор на съзависими отношения, които детето ще загуби след това в бъдещото си семейство. Друг семеен сценарий звучи по следния начин: „Любовта е необходимо да се заслужи“. И детето се старае! В крайна сметка любовта на родителите е основната му нужда. Често чува сравнения между него и връстниците му, сякаш винаги трябва да отговаря на изискванията или стандартите, които родителите му имат в главите си. Казват му: „Постарай се!” и детето се опитва да „скочи“ още по-високо, само за да получи обещаната награда. Но истината е, че е невъзможно да се скочи до идеала. Детето често стига до това заключение, след като порасне и когато самото то започне да възпроизвежда такива отношения с партньора си. И изборът му е малък. Или самият той става такъв прекалено взискателен родител, или продължава да се опитва да спечели любов във всички области на живота, както в личните отношения, така и в работата. И това е нарцистичен сценарий за изграждане на отношения, който също се формира.