Често по време на юношеството родителите се сблъскват с непокорството на децата си. Децата сякаш показват своята независимост, „хладнокръвие“, не искат да правят това, което им казват родителите и т.н. Какво всъщност се случва? Първо, тийнейджърът престава да бъде просто дете, той има желание да бъде същият като възрастните. Но възрастните не приемат детето в „своите редици“. И тийнейджърът сякаш се оказва в преходна позиция между деца и възрастни. От една страна, то иска да бъде независимо, да взема решения за живота си, да прави избор и да има същите права като възрастните. От друга страна мозъчните му структури все още не са узрели напълно и затова тийнейджърът все още не може да носи пълна отговорност за действията си. Той просто не вижда ситуацията от всички страни; тази способност се появява едва на 16 години. Следователно тийнейджърът все още не може да оцени всички рискове, да обмисли всичките си действия или да направи планове за бъдещето. Второ, в тялото на тийнейджъра настъпват колосални промени. Хормоналните му нива не са стабилни, което води до постоянни промени в настроението (еуфория или униние). Поради това тийнейджърът реагира бурно на много ситуации и не може да се контролира. Освен това тялото му расте непропорционално. И често растежът е болезнен. Детето постепенно се превръща във възрастен. Но този период на бърз растеж не е свързан с най-приятните усещания (вероятно много възрастни помнят това) и през този период детето е най-уязвимо и податливо на стрес поради нестабилното си състояние, тийнейджърът развива интерес към обратното секс, а също така има желание да се утвърди в компанията на подобни тийнейджъри. За него става много важно как изглежда, какво място заема сред тийнейджърите (лидер или губещ). В същото време външният вид на тийнейджъра често се променя не към по-добро, потните жлези работят интензивно, появява се акне, косата често е мазна, тялото не е пропорционално (дълги ръце, крака). Накратко, при цялата принудителна несигурност, дължаща се на промените в тялото, за тийнейджъра е важно да изглежда добре. И представете си ситуация, когато имате нужда от тийнейджър да направи нещо. Подхождате към него, добре, ако с молба или дори със заповед. И в отговор чувате: „Не, няма да направя това!“ И тогава възрастният изпитва горещо желание да „затегне винтовете“, да принуди, да принуди, да постигне целта си, да спечели тази битка в крайна сметка. Защото възрастният възприема детето не като незрял човек, а като състезател, който не иска да се подчинява на волята на възрастен. Родителите често не отчитат, че пред тях стои дете, което все още не може да разсъждава, също като възрастен, което се съпротивлява на волята на възрастен, но не с цел победа, а с цел защитавайки своите интереси, своите нужди, своя живот, той се опитва да разбере своите граници и границите на другите хора. И той може да направи това само с помощта на възрастни. А родителите са най-достъпните и подходящи хора за това. В края на краищата, първо, те могат да създават различни ситуации за тийнейджър, имат опит, възглед за възрастен и пълна визия за ситуацията (тогава възникват въпроси за правилното хранене, след това за режим, след това за игра на компютъра, след това за уроци и т.н. .). Второ, родителите няма да отидат никъде след разправа с тийнейджър; те ще останат негови родители, за разлика от същите приятели тийнейджъри. Следователно, в конфронтация с родителите, тийнейджърът не само започва да разбира себе си по-добре, но и развива необходимите умения да защитава своите интереси, себе си за бъдещия живот в обществото на други хора. Но какво трябва да правят родителите, когато им се каже „. не"? Първо, опитайте се да преодолеете желанието да „затегнете винтовете“, защото това е точно реакцията, която тийнейджърът очаква от вас. Е, тогава дайте време на тийнейджъра да вземе решение и да помисли. Дайте му свобода на избор. Тогава шансовете са такива