От автора: Какво ни дава устойчивост, когато сме изправени пред силни чувства и преживявания? Можем ли да им устоим и да запазим почтеността си, докато срещаме несподелена любов? Това е история за намирането на своя път, когато се сблъскате със силни чувства. Понякога е удивително как работата с клиент придобива метафора и следователно ясно доловимо значение в последните пет минути от последната сесия. Този път това беше метафора на крилата - работата с психолог за клиент беше като получаване на крила, крила, които ще ви помогнат да пренесете през моменти на криза или да се справите с емоционално вълнуващи преживявания. Ксения е момиче, което обича човек (докато наистина го осъзнае). Човек, който не отговаря на нейния образ на „принц на бял кон“ във всички отношения, той като цяло има много черти, които противоречат на този образ, и затова „не може“ да бъде обичан. Той се грижи за нея по различен начин, отколкото е свикнала, не показва необходимия брой признаци на внимание, дава по-малко цветя от очакваното и след известно време спира да обръща внимание напълно. Не можеш да обичаш някого така! И тогава започва изтощителна борба със себе си - имаш чувства, но не можеш да ги изпиташ към този човек. Оказва се, че трябва да направите всичко, за да не съществуват чувствата, което означава да се опитате да не ги признавате - да не ги назовавате, да не забелязвате поведението си, причинено от чувства, или да дефинирате смисъла на поведението по съвсем различен начин , в разговор с психолог, не давайте име на човека, опитайте се да не го описвате или описвате в негативни термини. Като цяло, защо да говорим за това, защото искането за работа беше формулирано като търсене на жизнена енергия. Търсим, мислим къде отива и как обикновено идва, какво носи радост от живота и какво обикновено я изпълва професията на Ксения, помага й да се чувства значима и уверена, изисква сила, но в същото време я допълва. Разглеждаме предишни връзки. Има много хубави неща в тях, спомените са приятни. Но изведнъж става ясно, че предишните връзки са продължили без прекъсване, една плавно е преливала в друга. Имаше ли възможност да бъдеш свободен и със себе си? Какво бихте направили тогава? Какво би изпълнило живота ви? "Танци, искам да се занимавам с танци!" Появиха се танци. Преди това обаче все още имаше задача да направя нещо със самообслужването. Тази задача е трудна за мнозина. Добре сме свикнали и знаем как да се грижим за другите, но почти никога не сме готови да се погрижим за себе си, да направим дори нещо малко, но смислено. Ксения бързо реагира на това, започна да слуша внимателно състоянието си и да направи нещо за себе си. Имаше сила и повече радост в живота. Но по странен начин мислите за този човек не изчезнаха, интересът и вниманието към живота му останаха, появата на възможно момиче в живота му беше ревниво забелязана. Отново възниква въпросът - какво е това? — Какво чувствам към него? - Ксения продължава да търси чрез докосване. Не скоро и никак лесно идва признанието за любовта към него, заедно с това желание за споделяне на тези чувства, за взаимност. Спомените за минали срещи оживяват и разбирането, че Ксения е направила всичко, за да предотврати по-нататъшното развитие на тази връзка. Задънен край. Възможно ли е да се върне нещо? Как да се справим с чувствата към него? Да си призная или да мълча? Болезнено или радостно е от всичко, което се случва? Какво да правите с чувствата си, ако вече не можете да го върнете? Как да се справим с всичко това? Времето идва на помощ – време, което понякога се оказва пропуснато, но необходимо, за да приемеш случващото се, да видиш света и събитията в тяхната цялост, да си позволиш да спреш и да погледнеш отстрани, понякога да поплачеш или да се зарадваш ...Постепенно дойде разпознаването на чувството за любов, любов, която може да се роди дори за някой, който не се вписва в представата за принц. Прието е, че едно чувство може да не бъде споделено от друг, че може да остане несподелено, но все пак да съществува и понякога дори да е приятно. Ксения започна да търси как тогава може да съществува това чувство? Под каква форма? Ако не го прогоните, тогава как?