Въведение В днешния бързо променящ се свят изкуственият интелект и невронните мрежи стават все по-важни елементи от ежедневието ни. Тези технологични иновации оформят не само нашето разбиране за света, но и нашата собствена идентичност. Идентичността на тийнейджъра е сложен психологически феномен, който обхваща неговите уникални черти, ценности, вярвания и възприемане на себе си в контекста на света около него. През този период на развитие на личността тийнейджърът активно изследва своите интереси и търси своето място в обществото. Този процес често е придружен от вътрешни конфликти и търсене на смисъл в живота. Изкуственият интелект (AI) и невронните мрежи предоставят уникални възможности за учене и взаимодействие със света около нас. Те обаче въвеждат и ограничения, като загуба на лична обич и намалена възможност за развитие на емоционална интелигентност. Тийнейджърите, които растат заобиколени от AI, са изправени пред балансиране между технологичните предимства и запазването на своята идентичност. Тийнейджърите, взаимодействащи с изкуствения интелект, могат да изпитат различни емоции, от наслада до безпокойство. Взаимодействието с технологията може да причини пристрастяване, социално сравнение и стрес. Тези аспекти изискват внимание от психолозите и изследователите, за да разберат въздействието на тези емоционални реакции върху психологическото благополучие на подрастващите. Въз основа на написаното по-горе, препоръчително е тийнейджърите да намерят баланс между използването на технологии и поддържането на личната си идентичност. Развиването на умения за емпатия, междуличностна комуникация и самосъзнание ще ви помогне да поддържате качествени междуличностни отношения и да укрепите вашата идентичност. Нека да разгледаме няколко аспекта на тийнейджърската идентичност в ерата на технологиите: Загуба на човешка емоционална емпатия Тъй като взаимодействието с технологиите нараства, тийнейджърите може да изпитат загуба на естествена емоционална емпатия от другите. Виртуалните общества и чатботовете, въпреки че имат изкуствен интелект, не са в състояние да предадат дълбочината на човешките емоции и изключителността на междуличностните връзки. Това може да доведе до чувство на самота и отчуждение при подрастващите, изкривявайки възприятието им за собствената им емпатия и състрадание. Изкуственият интелект и невронните мрежи променят начина, по който тийнейджърите общуват социално. Социалните медии и чатботовете се превръщат в основните комуникационни платформи, намалявайки физическата близост и комуникационните умения в реалния свят. Това може да повлияе на развитието на емпатия и способността за разбиране на емоциите на другите хора. ПРИМЕР за влиянието на загубата на човешка емоционална съпричастност ТИЙНЕЙДЖЪР N, жена, на 16 години, активен потребител на социалните мрежи, е изправен пред увреждане на способността си за съпричастност поради интензивно взаимодействие с изкуствен интелект и виртуални общества. Веднъж весела и отворена, тя започна да прекарва повече време във виртуалния свят, общувайки с чатботове и виртуални приятели, а не с реални хора. С течение на времето N започна да забелязва, че престава да изпитва дълбоки емоции, когато общува с другите. Виртуалните герои не можеха да й предадат топлината и искреността, които би изпитала в истинска връзка. Тя започна да избягва лични срещи с приятели, предпочитайки виртуални разговори. Н започва да чувства самота и неразделност на емоциите си. Това преживяване се превърна в източник на вътрешен конфликт и N започна да се съмнява в способността си да чувства и разбира емоциите на другите хора. От психоаналитична гледна точка, загубата на способността за изпитване на дълбоки емоции и емпатия в реални взаимоотношения става източник на неврози за Н. Нейната емоционална изолация пречи на нормалното формиране на личността, причинявайки вътрешниконфликти, които тя все още не може да разбере напълно 2. Зависимост и отчуждение Тийнейджърите, които се ровят във виртуални светове, може да са изложени на риск от развитие на пристрастяване към технологиите. Тази зависимост може да създаде психологическа бариера между тийнейджъра и реалния свят, което води до отчуждение от семейството, приятелите и обществото. Изкуственият интелект, създаден да улеснява живота, може, напротив, да се превърне в източник на психологически проблеми, като социална изолация и загуба на интерес към външния свят. ПРИМЕР за зависимост и отчуждение на тийнейджър ТИЙНЕЙДЖЪР Н, м.п. 15-годишен, изправен пред сериозни психологически проблеми поради пристрастеността си към виртуалните светове и изкуствения интелект. Интересите му към видеоигрите и социалните медии се превърнаха в енергийна зависимост, където той прекарва часове във виртуални приключения и общуване с изкуствени събеседници. Постепенно Н започва да избягва реални ангажименти и срещи с приятели и семейство. Виртуалните връзки стават по-значими за него от реалните, което води до постепенно отчуждаване от близките му. Реалните отношения му се струваха трудни и изискваха повече усилия, докато виртуалният свят предлагаше безгрижно убежище от реалните проблеми. От психоаналитична гледна точка N е имал трудности да се справи с тревожността и социалния стрес в реалния живот и затова е потърсил убежище във виртуалните светове. Тази зависимост се превърна в начин за защита от болка и неприятни емоции, което доведе до загуба на интерес към реалния свят и отчуждение от другите. Н започва да се чувства отчужден и неразбран, което задълбочава неговите психологически проблеми и вътрешни конфликти. 3. Страх от загуба на идентичност Тийнейджърите, преминаващи от реална комуникация към виртуални взаимодействия, може да се изправят пред страха от загуба на своята идентичност. Изкуственият интелект, който използва алгоритми и модели, не винаги е в състояние да вземе предвид уникалните черти и емоционални преживявания на всеки човек. Такива взаимодействия могат да подкопаят чувството за собствено достойнство и да предизвикат вътрешни конфликти, които могат да имат дългосрочно въздействие върху психичното здраве на тийнейджъра и общуват с изкуствения интелект в търсене на подкрепа и разбиране. Но всеки път, когато изкуственият събеседник не разпознаваше уникалните й емоции и нужди, Виктория започваше да изпитва страх от загуба на самоличността си. Нейните интереси, страхове и мечти не бяха отразени в алгоритмите на изкуствения интелект, което подкопаваше увереността й в собствената й стойност. Психоаналитичният анализ показа, че N е имала дълбок вътрешен конфликт между желанието си да бъде призната и разбрана и усещането, че изкуственият събеседник не е в състояние да се свърже истински с нея. Този страх от загуба на идентичност подкопава увереността й в собствената й стойност и може да доведе до дългосрочни психологически проблеми като ниско самочувствие и депресия. Чувството за непълноценност пред изкуствения интелект се превърна в източник на вътрешен стрес и безпокойство за нея, което повлия на чувството й за самоидентификация. който откри страстта към програмирането и създаването на собствен изкуствен интелект. Фантазиите, че може да създаде интелигентен робот асистент, който ще му даде уникални умения, му дадоха усещане за сила и увереност в способностите му. Въпреки това той също се опасяваше, че неговият робот може да отвлече важни аспекти от неговата личност, превръщайки го просто в инженер, лишавайки го от това, което го прави наистина уникален. 4. Изкривяване на самочувствието Социалните медии и виртуалните платформи, захранвани от AI, създават илюзията за идеален живот, където тийнейджърите излагат самочувствието си на влиянието на изкуствени.