Несбъднатите надежди, които имаме по отношение на други хора, най-често водят до кавги, а може би дори до развод. Ние обаче много рядко изразяваме очаквания и като правило ги задържаме в себе си. В резултат изпитваме огромно неудовлетворение, чувство на безсилие, гняв, обида, преминаващи в омраза. И сега вече сме забравили, че нямаме право да очакваме нещо, ако не е имало ясни договорки от самото начало. Ето един пример от моето лично обкръжение. Седмица преди рождения си ден една жена каза на съпруга си: „Знаеш ли, скъпи, следващата седмица ще имам рожден ден. Искам да ви напомня, че наистина обичам златни бижута.” На което той се усмихна, без да каже дума. Съпругата обичаше да говори със съпруга си, когато беше зает с нещо. Седмица по-късно съпругът ми забрави за рождения си ден. Това, което се случи след това, беше предвидимо. Гняв, емоции, обещание за отмъщение и това стана една от причините за развода. Уверявам ви, че човекът никога не е обещавал да помни рождения му ден и да му подарява бижута. Никой ли не ни е учил да отправяме ясни и точни искания? Без да осъзнаваме колко голяма е травмата в живота ни, ние остро усещаме болката, причинена в различни ситуации и с различни хора. Нека си зададем въпроса: "Какви бяха очакванията ни?" И много бързо ще разберем, че не сме се споразумявали конкретно с никого по този въпрос. И още един важен момент: човек не може да се ангажира, че ще бъде някой или нещо; може само да се съгласи какво ще направи. Направете споразумение, господа! Ако осъзнаем, че често имаме празни очаквания от други хора и не е имало предварително споразумение. Това предполага, че и ние правим същото със себе си. Как друг човек може да демонстрира любов към нас, ако не познаваме закона за безусловната любов към себе си? Нашата среда е нашето отношение към себе си. Няма нужда да се самоосъждате или да се чувствате виновни. Отнасяйте се внимателно, не изисквайте невъзможното от себе си, бъдете отговорни само за действията си, защото само ние сме създателите на всички събития, които ни се случват.