КАК ДА ОТГЛЕЖДАТЕ ДЕТЕ ЩАСТЛИВО И ДА НЕ СТАНЕТЕ НЕЩАСТНИ ВАМИ ЩАСТИЕТО Е БЛИЗО, НО... Казват, че с раждането на дете щастието? се появява в къщата. Разбира се, че е. Дългоочакваното малко вързопче кара сърцето ви да се издува от щастие, а понякога дъхът ви спира напълно от наслада. Често майката започва да живее живота на дете, нейните интереси завършват някъде в ръба. И тук има страх да не станете нещастни. Не че е напълно нещастна. Щастието на майката остава, но понякога някои малки радости, които са съставлявали щастието, изчезват от живота. В количката лежи много елегантно бебе. Нови маркови дънки, риза, дори бебешки буйки и кецове. Определено все още няма нужда от маратонки, тъй като бебето дори не е започнало да се учи да ходи. Но със сигурност създават имидж. Мама е наблизо. Горда с бебето, но сякаш малко недоволна от нещо. С какво? Оказва се, че майка ми редовно си е купувала нови неща. Това беше нейното забавление. И сега майката чувства, че трябва да направи всичко за сина си, защото тя е майка. Ето защо тя купува половината неща на Детски свят. Каква е грешката на тази майка? Чувства, че дължи твърде много на детето си. Но тя вече прави всичко необходимо за бебето. Тя го обича. Тя се грижи за него. Но тя не трябва да живее само заради детето, не трябва например да му купува твърде скъпи неща в ущърб на себе си. Защо майката прави това? По някаква причина тя трябва да покаже на другите и на себе си, че е добра майка. Може би защото майка й периодично повтаря: „Вече си майка, трябва да забравиш за себе си“... И да се върнем към заглавието. Кой ще се грижи за мама? На първо място тя самата! 2. ЩАСТИЕТО НЕ Е В ИГРАЧКИТЕ...Съвременните родители са деца на осемдесетте и деветдесетте. Те нямаха изобилие от играчки, а рафтовете на магазините бяха празни... Как искате да наваксате, да играете достатъчно сами, да дадете на детето си всичко, което вие не сте имали. Какъв е резултатът? Познавам една прекрасна, грижовна майка, чийто син има повече от двеста коли. Всички тези коли стоят спретнато в подредени редици на рафтове. Можете ли да си представите колко работа е необходима на мама, за да поддържа постоянно тези рафтове в ред? Тя бърше праха, безкрайно мие колите, внимателно ги подрежда по рафтовете отново и отново... Това отнема много време... Друга майка е много разстроена, че синът й почти не си играе с играчки, въпреки че в магазина непрекъснато през сълзи моли да му купуват все нови и нови . Наистина момченцето си играе с нови играчки максимум един-два дни, след което ги забравя. У дома играчките се съхраняват в огромни кутии. Момчето играе така. Той изважда цяла кутия с играчки или дори две на пода, рови ги и губи интерес. Бързо се отегчава. Вечер винаги възниква проблемът с чистенето и нещастната майка първо безуспешно се опитва да принуди сина си да прибере играчките, а след това сама ги събира, като просто изсипва всичко в кутия... Знаете ли какво е това ? Софи Кинсела има поредица от романи за шопинг холик. Беки купува всичко, получавайки голямо удоволствие от процеса. Но тя губи интерес към новото почти след като го плати. Много показателен е епизодът, в който тя кара съпруга си да обещае да облече всяка от дрехите й по три пъти. И когато Беки започва да чисти гардеробите си, се оказва, че има стотици неща, които никога не са били носени. Тя дори не помни кога и защо ги е купила... Същото се случва и с това момче. Не помни какви играчки има, защото са твърде много. Не си играе с тях, защото му е трудно да избере играчка от разнообразието. И затова иска да има все повече и повече нови играчки. Омагьосан кръг: истерия в магазините, ежедневни караници за чистене, но едно дете се нуждае само от малко играчки. Основното е, че те се съхраняват по такъв начин, че детето винаги да знае къде е коя играчка и да може да я вземе само. В крайна сметка, ако едно дете иска да намери някоиконкретно нещо и знае, че е в една от тези десет огромни кутии или на балкона, или може би в килера или в гаража, тогава той просто няма достатъчно сили да намери играчката. Но ако детето знае, че играчката, от която се нуждае, е на определен рафт, тогава дори две или три годишно дете може да бъде научено не само да вземе това, от което се нуждае, но и да върне нещото на мястото му веднага след игра. И тогава мама няма да прекарва време в безкрайно чистене всеки ден. Щастието не идва от играчките... Но какво е то? За едно дете, на първо място, щастието е в това да има възможност да играе с тези играчки, така че да са удобно разположени, така че детето да знае къде се намира всяка играчка. Тези условия не могат да бъдат изпълнени, ако има твърде много играчки. 3. ТРЯБВА ЛИ ЕДНА МАЙКА...Една много отговорна баба повтаряше на дъщеря си: „Децата задължително трябва да ядат прясна храна”! А дъщеря й, добра, но нещастна майка, готвеше по четири различни ястия на ден. Всеки ден. Защото тя знаеше със сигурност, че детето не трябва да яде вчерашната супа... Какво ще стане с детето, ако яде вчерашната супа за обяд? Нищо лошо. Но майка ми определено ще стане малко по-щастлива, защото ще има свободна минута и тази майка също почиства апартамента всеки ден през нощта, пере и глади дрехите и мие чиниите. Защо през нощта? Защото беше много, много добра майка, която, както вече разбрахме, се подчиняваше на майка си. И майка й редовно казваше: „Всичко трябва да се прави, когато детето спи“. Защо? Защото, когато детето е будно, трябва да учите с него, да играете, да четете... Дори в тихите часове тази нещастна майка не познаваше мира. След сън тя и синът й обикновено се занимаваха с различни творчески дейности. И така тя прекара целия тих час в изрязване на заготовки за апликации, месене на тесто за моделиране, т.е. пълна подготовка за часовете. Цялата тази дейност сериозно усложни живота на майка ми. И възниква въпросът: трябва ли една майка да се посвети изцяло на общуването с детето си и неговите интереси? Това може би е риторичен въпрос... Защото всичко по-горе може да се прави заедно с детето, защото децата обичат да правят всичко „като мама”... 4. КАКВО Е ИНТЕРЕСНО ЗА МАМА? интересно за вас. Тогава вашето дете също ще се интересува. Спомням си майка ми, която наистина не обичаше да извайва. Щом взе пластилина, веднага започна да се дразни. Много лепкава консистенция на пластилина, фактът, че се размазваше отвратително по ръцете й, вече я подлудяваше. Въпреки това тя беше много отговорна майка. Всеки ден тя и дъщеря й се занимаваха с някаква творческа работа: рисуване, апликации, моделиране, занаяти и др. Струваше й се, че едно дете определено трябва да се занимава с различни дейности. И тя го понесе смело. Освен това тя търсеше все нови и нови схеми за моделиране и ги оживяваше заедно с детето. И самата майка обичаше да бродира. Но никога не й стигаше време за хобито си. И за нея било откровение, когато приятелка, на която се оплакала, я посъветвала да бродира с дъщеря си, вместо да се занимава с моделство. „Защо работиш като модел с дъщеря си?“ – попита приятел. „Ами моделирането развива фините двигателни умения, учи как да работим със схема и развива цветните сетива на детето“, отговори майката. „Но всичко това се развива с помощта на бродиране и вие харесвате тази дейност“, отвърна моят приятел. И това беше почти шок за майката, която се опита да преодолее себе си и да направи това, което не й харесва в името на дъщеря си. И те започнаха да бродират заедно. Това бяха наистина прекрасни часове, които дъщерята и майката прекараха заедно. 5. ЧАКАНЕ... КАК ДА ГО РАЗБИРАМ Странно заглавие. Неразбираем. Имат ли майките време да чакат? Какво е очакването? Майките нямат достатъчно време. Но не, мили майки. Почти всеки от вас, почти всеки ден, чакате по час или дори повече за децата си, седнали в коридора на център за развитие, фоайето на басейн, музикално училище или на трибуните на пързалка . Не за първа година наблюдавам бъдещи майки. Знаете ли какво забелязах? Повечето се събират на групи и си говорят... за нищо.Защо нищо? Защото са непознати, срещнали се случайно. И си говорят по-скоро от скука, отколкото от интерес. Мама може и да го е прочела или изплела, но в бързината нямаше време за това. Трябваше да се събере детето, да му се даде униформа, тетрадки, дребно... Но майката нямаше време да помисли за себе си. Няма време, но какво ще стане, ако все пак се грижиш за себе си? Трябва ли да взема книга или занаят със себе си? Или трябва да плувате в басейна, докато детето ви учи? Или просто да се разходите в парка сами? Направете нещо, което не сте правили отдавна? 6. ТРЯБВА ЛИ ДА ТИЧАТЕ ПРЕД ЛОГОТО НА STEAM? Виждали ли сте майки с деца на разходка, в музей или зоопарк? Често бързат да покажат на детето всичко, което са намислили, пришпорват го. А детето? Влизайки за първи път в музея, детето става срамежливо и се оглежда, удивено от блясъка и силата на това, което вижда. Понякога замръзва в залата. Той трябва да осъзнае, разбере, почувства това, което е видял. И мама бърза. Струва й се, че е глупаво да стои в залата, трябва бързо да влезе в залите и да гледа, гледа, гледа. И детето все пак го гледа. Спомням си първото посещение на най-малкия ми син в Руския музей. Беше на около годинка и разглеждането на музея ни отне точно 20 минути. Най-големият успя да му покаже любимата зала: разгледахме картини на Айвазовски и „Последният ден на Помпей“ на Брюлов. И излязоха под възмутеното мърморене на големия син, който поиска да отиде да види Куинджи... А в зоопарка? Родителите първо водят децата си да гледат екзотични, редки животни: полярна мечка, жираф, носорог, слон. А детето замръзва пред клетката със зайчето, загледано в патетата, въпреки че ги е виждало много пъти в парка... Какво се случва с майката в този момент? Тя разбира, че те не ходят в зоологическата градина всеки ден; тя иска да покаже на детето си всички животни. Нивото на тревожност на майката се повишава, тя започва да нервничи и бърза детето. Някъде в дълбините на душата си, ако изразя загрижеността на майка ми, ще бъде нещо като: „Карахме един час тук и си купихме скъп билет, за да не гледаме патиците, които плуват в езерцето до нашата къща. И мама отново става нещастна...И как да стане щастлива в този случай? Не е лесно. Никак не е лесно да се освободите от ситуацията и да я погледнете философски. Детето е щастливо, гледа каквото иска. Защо не се насладите на гледката на вашето щастливо дете сега? 7. УЖАСНО ЛИ Е ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СТЕ ЗАПОЧНАЛИ? Но довършването на нещата за възрастен и за дете са различни неща. Един възрастен, който започва нов бизнес, може да прецени колко усилия ще са му необходими за този бизнес, колко време ще отнеме. Например, обикновено не започваме да печем торта през нощта и не очакваме да успеем да направим ремонта след няколко дни... Децата не могат да преценят обема на работата, колко трудоемка е тя. Особено ако инициативата да се направи нещо не идва от детето. А именно, ако майката предложи на детето да направи някаква творческа работа, да речем, апликация, тогава само майката знае какъв трябва да бъде крайният резултат. Но не знаете колко време ще ви отнеме да създадете шедьовър, не знаете какво ще правите като цяло. В този случай не е изненадващо, ако не можете да завършите започнатото. Също така не трябва да забравяме, че резултатът е важен за родителите, а процесът е важен за детето. Разликата между възрастните и децата е, че родителите са ориентирани преди всичко към резултатите. Те искат да получат красива картина, която да окачат на стената, да дадат на баба си и т.н. Но малкото дете се интересува главно от процеса. Той все още не знае как да работи за резултати. Бебето сплесква топка от пластилин с малкия си пръст и получава удоволствие от това. Родителите му предлагат да продължи да работи, тоест да сплеска следващата топка и т.н. Но го нямаше. Бебето е доволно от себе си; той с радост изпълни предложеното действие. Сега той иска да разбере какво е пластилин, защото това е нов материал, който!