Понякога започва да ми се струва, че светът е в агония, няма му въздух и вентилатори като на тежко болен. Странно, но преди епидемията от коронавирус също умираха хора, хиляди животи бяха неочаквано и несправедливо прекратени. Разликата вероятно е, че опасността е дошла толкова близо, че дъхът й се усеща още щом прекрачите прага на дома си. Смъртната опасност създава вътрешен конфликт, който предизвиква несъзнателен процес на борба между стремежа към живот и стремежа към смърт. Събуждане на скрити преди това чувства и желания. Страхът може или да парализира волята, или да активира всички човешки ресурси, когато настъпи вътрешно обновяване – катарзис. Спомням си една практическа история, разказана от треньора Александър Роналд на обучителен семинар. Към него се обърна за помощ мъж, който се намираше в една от сградите на кулите близнаци в Ню Йорк по време на бедствието. Той каза, че изведнъж видял, че е на парче от външната стена на голяма височина и чул писък. Точно под него, едва държаща се на ръба на арматурата, над пропастта висеше жена и крещеше от ужас. Този момент, каза клиентът, е най-ясният и смислен в целия му живот. Виждаше буквално всеки детайл поотделно и абсолютно цялата картина около себе си. Нямаше страх, знаеше точно какво трябва да направи. Той се наведе и помогна на жената да се спаси. Тази история е един пример за нашата способност да изолираме външното безпокойство и да превключим към вътрешните си ресурси, за да максимизираме енергията си в момент на опасност и да не губим контакт със себе си, другите хора и света около нас. Пример за възможността да осъзнаеш стойността на всеки момент от своя и от живота на някой друг, да споделиш любовта си с други хора, защото не знаеш какво може да ти се случи в следващата минута. Всеки ден ни носи тъжни новини. Много неща, които изглеждаха необходими, сега са забранени. Но знам със сигурност, че в най-трудния момент нашето възприятие ще премахне всичко ненужно, сякаш гледаме живота през прашно стъкло. Ще се изясни и изведнъж ще видим колко красив е светът.