Кризата е много обемно и фундаментално понятие за практическата психология. Кризата означава невъзможност да живеем както преди, означава необходимост от промяна. Една криза може да бъде мъчителна; най-малкото е болезнено и трудно. Но чрез криза животът на човек се променя. Нови хоризонти на развитие, саморазвитие, ново ниво на взаимоотношения с живота, дори отношенията с другите хора, идват за човек чрез криза. В психологията на развитието говорят за нормативни кризи, т.е. тези, които са причинени от естествените жизнени процеси и които осъществяват нови етапи на възрастовото развитие. Съществуват ненормативни кризи, свързани с незадължителни, но много важни събития в индивидуалния живот на човек: смърт на близък, тежко заболяване, увреждане и т.н. Роберто Асоджиоли, основателят на психосинтезата, говори за специални кризи, кризи на духовното развитие. Духовното се разбира не само и не толкова като религиозно, а като всичко свързано с ценности, по-високи от обикновените: етични, естетически, героични, хуманистични и алтруистични. Според Асоджиоли човек се състои от различни нива на несъзнаваното, съзнанието и „Висшия Аз”. Целта на развитието е разбиране, осъзнаване на частите и интегриране в хармонично органично единство под ръководството на своя „Висш Аз“. Този процес на интеграция (трансформация според Асоджиоли) е разделен на етапи, разделени от специфични кризи. И като всяка криза, те могат да бъдат придружени от различни психични, емоционални и дори психични разстройства. Тези кризи са: кризата, предхождаща духовното пробуждане; криза, причинена от духовно пробуждане; реакция, свързана с духовно пробуждане; фази на процеса на трансформация, предшестващи духовното пробуждане. В тази криза влиза човек, чиято единствена реалност е видимият и осезаем физически свят. Кризата настъпва след поредица от разочарования, след шока от смъртта на любим човек, но понякога без видима причина. Характеризира се с усещане за нереалност и празнота на ежедневието, загуба на смисъл в ежедневните и светски дела. Това чувство нараства и води до различни невротични, понякога психотични, психосоматични разстройства. Тази криза предизвиква конфликт между различни аспекти на личността, от една страна, и стремежи от морален, религиозен, хуманистичен или духовен характер, от друга. Тази криза се разрешава чрез духовното пробуждане на човек, отварянето на "канал" между съзнателното и свръхсъзнателното ниво, между "аз" и себе си. Вътрешният конфликт в този момент изчезва и човекът усеща истинско облекчение, причинено от духовното пробуждане. Потокът от светлина и енергия, предизвикан от духовното пробуждане, не винаги може да бъде асимилиран. Това се случва, когато аспекти на личността са развити нехармонично или има изоставане в развитието на някои части. Границата между абсолютните и относителните нива на истината е изтрита, границата между „аз” и най-висшето Аз е изтрита. Вливащите се духовни енергии подхранват и раздуват личното его. Могат да възникнат разстройства, които могат да се тълкуват като параноидни налудности. Човек приписва на своето лично аз свойствата и качествата на Трансперсоналния, Висшия Аз. В такова състояние е почти невъзможно да се убеди човек в неговите заблуди. Можете да му помогнете, като приемете състоянието му, разберете го. Възможно е и е необходимо да се научи човек да прави разлика между неразличими за него нива, причинени от реакция на последващо духовно пробуждане. Тази криза настъпва, когато потокът от енергии, предизвикан от духовното пробуждане, постепенно и естествено утихва. Личността се запълва и трансформира частично, значителна част от нейните елементи се връщат в предишното си състояние. В същото време остава идеален модел и усещане за посока, което е много важно за по-нататъшното развитие. Понякога енергията на пробуждането е достатъчна, за да трансформира цялата личност и тя незабавно преминава към най-високото ниво на своето функциониране. Но.