По време на урок по осъзнато родителство една жена разказва болезнената си история: Синът ми на 5,5 години (има и малка дъщеря на 2 години) не иска да спи сам. Всяка вечер идва в леглото на родителите си. Каквото и да измисли, каквито и методи да използва, нищо не помага. Учителят попитал жената: „Сигурна ли си, че искаш синът ти да спи отделно?“ Точно, точно? Жената уверено отговори, че да, разбира се, тя наистина го иска. След това членовете на групата активно започнаха да съветват какво може да се направи, какво може да се измисли, за да се реши проблемът. Сякаш никой никога не беше чувал жената да казва, че е използвала всички възможни средства, всичко възможно. Естествено, всичко, което предложиха участниците, беше безполезно. Всички методи са изпробвани и не помагат. Това означава, че има някаква причина за поведението на детето. Неслучайно учителката зададе въпрос на жената дали наистина иска това. Накрая, когато групата беше „изтощена“ в търсене на решения, учителят реши да разбере нещо друго: Когато синът ви дойде вечер в леглото ви, прегръщате ли го, нали? — Да, разбира се — отвърна жената. - И щастлив ли си в същото време? - Със сигурност! – призна жената и при спомена за това на лицето й се изписа същото чувство на блаженство, което изпитва, когато гушне в себе си малкия си син. - Ако това е така, значи детето ви го усеща и не ви вярва, че искате то да спи отделно. То не чува нищо, освен това, което чувства, когато майка му е щастлива, и е готово отново и отново, дори и в собствена вреда, дори и изобщо да не му трябва, да подари на майка си такива моменти на блаженство. Толкова е интересно, че само това признание, само съзнанието на майката, че нейното желание е основното, е причината за тази ситуация, че детето прави това заради нея, доведе до факта, че детето се успокои и накрая започна да спи в креватчето му. Тоест решението на проблема не беше дори да спра да искам да го гушкам, а просто да си го призная. Разберете каква е истинската причина за поведението на детето. Какви оплаквания често можете да чуете от майките? Детето не иска да спи отделно, не се отбива, не иска да ходи на детска градина, не иска да остане при баба си или бавачката... Ако предложим на майките различни начини за решаване на този проблем, това може да не помогне . На първо място, трябва да „подозирате“ майката, че нейното подсъзнателно желание е детето да остане малко по-дълго, така че да принадлежи само на нея и на никой друг, така че майката да е най-важната, най-важната, единствената в света за детето. Разбира се, на думи тя ще ви увери, че искрено и искрено желае детето да порасне. Но в подсъзнанието си има противоположни желания, а бебето винаги се опитва да угоди на майка си и изобщо не разбира защо майка му се ядосва, защо му се кара - все пак то усеща, че е така; прави каквото иска. Нека разгледаме един по-сложен случай. Мама се оплаква, че малката й дъщеря не я оставя да спи, неспокойна е, буди се по няколко пъти на нощ, не заспива дълго време и почти трябва да си играе с нея през нощта. Това се случва от раждането и нищо не се е променило досега (въпреки че може да се предположи и да се успокои майката, да се каже, че като порасне, ще започне да спи, нали?). Разбира се, ако приемем, че това е такова дете, с което се е родило, такъв е неговият характер, темперамент, природа и т.н., тогава нищо не може да се направи - ще трябва да страдаме кой знае колко време. Но ако, както в предишните примери, „подозираме“, че поведението на детето е обусловено и зависи от несъзнателното желание на майката, тогава можем да променим нещо. Но какво може да е желанието на майката тук? Не можете да спите през нощта? Не спите достатъчно? Играете с детето си посред нощ? Абсурд? Нищо подобно. Точно тези желания може да има една майка, ако няма друг начин, например, да го покаже