I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Spoiler title Expanding spoiler text Единственото, от което наистина се нуждаем, е промяна в системата на възпитание и образование! Абсолютно необходимо е да поставим любовта и уважението начело на всички човешки ценности. Не бързайте да затваряте публикацията 😉 Това не е толкова лесно, колкото може да изглежда. Бихте ли казали, че това вече е най-високата стойност? - Разбира се, че не! Погледнете света около вас! Дали това е следствие от любовта и уважението на хората един към друг В една агресивна, авторитарна, грубо оценяваща, състезателна среда, човек, който обича и уважава ближния си, е по-скоро чудо и изключение, отколкото норма и правило. Факт е, че такава традиционна среда силно деформира всеки човек, отрича неговата екзистенциална, фактическа стойност, нарушава хармоничния контакт между хората, прави го силно конкурентен, принуждава го да уважава мъртвите идоли, високите идеали, а не живия човек пред себе си. , толкова тревожен, обезценен, обсебен от превъзходство, обременен с чувство за лична малоценност и зает с безкрайни „компенсации“. Можете да сте сигурни, че всеки, който е много религиозен, не познава духовната любов към даден човек. Затова и любовта му е насочена към абстрактното, а вярата му е крехка и затова принудено агресивна. Всеки, който крещи за Родината, наричайки себе си патриот, не разбира, че любовта към Родината е любов към хората, които го заобикалят, а не към лозунги и идеи, които пламенно говорят за духовно развитие и го насърчават, са вътрешно празни обезценен. Всеки, който боготвори и възхвалява авторитетни фигури, страда от несъзнателно чувство за малоценност. Всеки, който е готов да убие за една велика идея, е малко, грозно джудже, което търси отмъщение за собственото си чувство за незначителност и преживените детски унижения. Единственото, което аз, вие, всеки от нас можем да направим, за да живеем по-добре спрете да бълнувате възвишени идеи и всеки ден, всяка минута да се науча да уважавам ближния си, разбирайки, че другият не е чужд, той е огледалото, в което се оглеждам. Няма ли го и мен! На това пречат душевните рани, които изкривяват възприемането на реалността и себевъзприятието, култивират и поддържат агресия и нездравословна конкуренция и отчуждават хората един от друг..