От автора: Размисли върху търсенето на причините, принципа на причинно-следствената връзка в психологията и три начина за възприемане на времето. Публикувано в сп. Име. Къде е началото на времето? Струва ли си да изследвате мотивите на вашите действия? Преувеличаваме ли ролята на първата стъпка в по-нататъшния ход на събитията? Всичко, което ни се случва, има ли определена отправна точка? И наистина ли е толкова полезно да го търсим? Кого защитава миналото? Нашият живот е много разнообразен, но има повтарящ се мотив година след година. Накъдето и да погледнете и с когото и да говорите, ще срещнете хора, които са заети с намирането на причини. Сякаш вече случилите се събития не им стигат, а трябва да намерят някакво оправдание. Защо ми причини това, защо тя говори така, защо аз самата реагирах така и накрая защо животът изведнъж се обърна към мен с тази страна, а не с тази, на която имах пълното право разчитам на? Понякога изглежда, че част от човечеството живее, без да напуска миналото, и при всяка удобна възможност се връща към него. И ние самите редовно изпълняваме подобни салта във времето. Разбира се, искам да намеря смисъл във всичко, което се случва. Тоест да отговоря на въпроса защо хората правят това през цялото време. Каква е същността на такова упорито желание за нещо, което не може да бъде нито променено, нито коригирано? И тук има ли уловка, която е останала незабелязана? Първият отговор, който идва на ум, е очевиден до степен на баналност. Изследвайки миналото, ние се учим от него. Учим се от грешките си, откриваме модели в пораженията и победите, анализираме ги и чертаем стратегии за бъдещето. Тези, които не познават миналото и не се интересуват от него, са обречени да повтарят грешки и поредица от поражения. Точно като някой, който го разглежда без необходимото внимание. Така че нашият интерес към него и упорито търсене на причини е инстинкт за самосъхранение и здрав разум. Проблемът обаче е, че това абсолютно не е вярно. Защото много хора, които посещават миналото си в търсене на отговори, не само не се поучат от него, но и повтарят едни и същи трагични грешки през целия си живот. Освен това, при внимателно наблюдение, ще забележим, че тези хора всъщност не търсят никакви причини. Те не се интересуват да знаят защо нещата са се развили така, както са се случили. Те искат те да правят нещата по различен начин. Те мечтаят да се върнат в миналото и да го променят. Но нямайки такава възможност, те се крият зад въпроса си, повтаряйки го отново и отново, с несъзнателната надежда, че това повторение магически ще промени хода на събитията. Най-доброто доказателство е фактът, че хората обикновено не поставят нещата под въпрос, когато получат това, което искат. Тоест не анализират победите и постиженията. Но те винаги бягат в миналото, когато настоящето ги подведе. А миналото ги приема като майчина люлка и ги приспива в тихи прегръдки. Миналото е майката, от която произлизаме. И винаги, когато животът е несправедлив и труден, ние, като неговите глупави деца, прибягваме до него за утеха. Рядко се обръщаме към миналото за нови знания и опит. Но там намираме спокойствие, сила и защита. Миналото ни дава огромна сила, просто трябва да знаем как да я използваме. И сред нас винаги ще има такива, които мечтаят за такава власт. В резултат на това историята става обект на политическа борба. Защото този, който владее миналото, контролира бъдещето. Откъде тече времето? Не всеки обаче се занимава с намирането на причините. Въпреки факта, че цивилизацията е изградена от хора, които се движат от миналото към бъдещето и предпочитат да почиват на солидна основа във всичко, което правят, това не е единствената възможност. Има различни възможности за съществуване във времето, несъвместими помежду си, но съществуващи при равни условия. Според начина, по който избираме отправна точка и изграждаме причинно-следствени връзки, можем да се разделим на три вида. Първите са описаните по-горе „аналитари“. Хора, които са ориентирани към миналото и се опитват да намерят причина за всичко. Те виждат в миналото както източника на проблемите, така и рецептите за правилните решения. Това са защитниците на основите, вернитеустановен ред. Във всеки случай те се показват като привърженици на отдавна изпитани и доказани подходи. Обикновено ценят и пазят традициите, като смятат миналото за мярка за всичко и източник на отговори за всяка възможна случайност. Обичайно е анализаторът да преувеличава приноса на миналото към днешните реалности. Миналото е безкрайно по-важно за него, тъй като има власт над настоящето. Той поставя в миналото както изгубения златен век, така и най-добрите надежди. Характерно въплъщение на възгледи, ориентирани към миналото, стана психоанализата, насочена към спомени и търсене на причините за това, което се случва сега. Но миналото не може да бъде променено, така че търсенето на причини не винаги може да промени настоящето. Вторите са днешно ориентирани „прагматици“. За тях причините, които са в миналото, не са важни. Няма смисъл да се задълбочаваме в това, което не можем да променим. Има само вечното тук и сега. За тях настоящето е основното и единствено време. И любимият въпрос не е "Защо?", а "Как можем да направим това?" Тези хора искат да възприемат света и да действат по модерен начин, в съответствие с нуждите на деня. А причината да действат и отправната точка за тях е само настоящето. Такива идеи са корените на популярните психологически теории, които са често срещани днес. И дори концепцията за просветление, добре позната сред духовно търсещите. Безвременно съществуване тук и сега, изпълнено с щастие и лишено от тревогите, породени от мисълта за изтичането на времето. Въпреки това, каквито и теории да излагат техните поддръжници, това е само един от възможните начини за живот. Освен това той не е по-добър от другите. Въпреки че всеки смята собствения си метод за единствения правилен. Трети са „синтетика“, живееща в бъдещето. Нито миналото, нито настоящето, а само неочакваното и въображаемо бъдеще е за тях реално съществуващо време. В сънищата за него те черпят мотиви, емоции и причини за собствените си действия, планове и идеи. Миналото минало и настоящето, което съществува сега, за тях са миражи, променливи, нестабилни сенки, хвърлени от идващото утре. Днешният момент е само инструмент за постигане на бъдещето. Любимото им занимание е непрекъснатият мисловен експеримент „Какво би станало, ако?“ Те са най-добрите поддръжници на идеите на прогреса. За тях еволюцията трябва да има цел, за която природата послушно подбира инструменти. Поради смелостта на своето мислене, тези хора често очертават задачи, пътят към които ще трябва да бъде проправен от трудолюбиви прагматици и системно мислещи анализатори. Те са добри лидери, изследователи и творци. Но една красива мечта е мъртва без практическа реализация. Къде се крие вечността? Разликите между тези категории хора са толкова значителни, че можем да говорим за три човечества, съседни на една и съща планета. Имайки почти идентичен външен вид и притежавайки еднакво подреден мозък, те съществуват в практически непресичащи се времеви потоци. Анализаторите живеят от миналото към бъдещето, синтетиците се втурват към тях от бъдещето към миналото, докато прагматиците съществуват в обичайното време, намирайки се в непрекъснато сега. Историята на произхода на тези различия е много противоречива и мистериозна. Самото естество на времето обаче е изключително тъмна материя и въпреки многократните изследвания, тя избягва окончателното разбиране. Оставяйки метафизичните аспекти на въпроса на философите, трябва да се отбележи, че генът, отговорен за усещането за време, все още не е открит, въпреки че ситуацията може да се промени в бъдеще. Засега обаче имаме основание да съдим само за психологическите различия между хората. И тези различия са толкова дълбоки и в същото време толкова рядко осъзнавани, че това води до най-неочаквани парадокси и несъответствия. За хората с различна ориентация във времето може да бъде трудно да намерят общ език. Това често води до недоразумения, негодувание и конфликти. Което изобщо не е изненадващо. Защото, ако търсиш причина и изведнъж те попитат за целта или започнат да дават конкретни практически препоръки, това е много неприятно. Обратната ситуация е също толкова тревожна.»