От автора: Историята е взета от живота. Жената изпратила съпруга си на пазара да купи моркови. Тя поиска да купи 2 броя с размер на длан (знаейки, че той ще уточни какви моркови му трябват). В добро настроение мъжът ми отиде на пазара. Намерих щанд със зеленчуци. Взех един морков, пробвах го на дланта си - пасна и започнах да търся друг със същия размер. „Бихте ли така добри да ми помогнете да избера още една такава?“ — обърна се той учтиво към червенобузестата продавачка. Тя се усмихна приветливо, както изисква пазарният етикет: „Разбира се, избирай“, посочи с очи друга кутия, мислейки си: „Какъв красив и дружелюбен мъж“. Междувременно купувачът усърдно ровеше във втората кутия. Тъй като не намери зеленчука, от който се нуждаеше, той поиска да вземе кутиите, които бяха на пода. Усмивката слезе от лицето на „матрьошката“, но тя подаде кутията. Край щанда се изви опашка, която скоро започна да се чуди какво прави човекът толкова време там. Започнаха да валят предложения: „Човече, толкова внимателно ли избираш морковите за жена си?“ „Да, за нея“, учтиво отговори мъжът, без да се разсейва от темата и да не забележи сарказма ... проблеми с това?“ „Човекът, който стоеше на опашката, се пошегува. „Вземете цялата кутия, ще се разберете вкъщи“, каза саркастично някой друг от опашката шеги, докато линията не избухна в силен смях. Първото, което му хрумна беше, че нещо не му е наред, започна да се оглежда от всички страни: дали не се е изцапал някъде, скъсало ли му е якето, дали е забравил да си закопчае ципа на панталона... В този момент. , някой... После от опашката избухна в смях: - Човече, търсиш ли морков според размера на достойнството си? Вземете големия - няма да сбъркате! Лицето стана лилаво, а формата на „матрьошката“ се изду, изглеждаше, че искри ще изхвърчат от нея: - Човече, шегуваш ли се? Отидете в секс магазин, за да купите стоки, не чакайте на опашка. Някакъв маниак! Объркан и зашеметен от този обрат на събитията, купувачът на моркови, защитавайки се, разказал на продавачката всичко, което му хрумнало, наричайки я с думи, които издават емоциите му в този момент. Линията дойде в нейна защита. Той чу неща за себе си, за които дори не можеше да си помисли преди. Нещастникът нямаше друг избор, освен да се оттегли набързо от пазара, без да купи. По пътя той беше ужасно ядосан на жена си, че този проклет размер на зеленчука е толкова важен за нея: „Какво значение има за нея, ако все пак го нареже? Да, тя просто ми се подигра !Не съм мъж за нея и така... парцал“ – стигна до крайния извод побеснелият мъж. С ускорение, отваряйки вратата на апартамента, той чу: „Скъпа, купи ли си моркови?“ И тогава избухна: „Шегуваш ли се?“ Искаш ли да ме направиш за смях? Не съм ли мъжът за теб? Защо съдбата ме награди с теб, глупако!... Жена ми изпадна в ступор за известно време от изненада. Тирадата на съпруга продължи, докато възприятието на съпругата не разбра от казаното какво особено я притеснява. - Значи аз не съм такъв за теб? дебела съм нали? Вероятно имате някой? Признайте си!...Съпругът успя да избяга от къщата, преди жена му да грабне тигана с горещ бульон в ръцете си. Дълго се скита безцелно из улиците, като все повече се убеждава, че не е истински мъж. А жена му, след като ридаеше много, вече беше започнала да се примирява с мисълта, че той остава с любовницата си завинаги... Между другото, морковите с дължина на дланта й току-що отидоха в тигана й за зеленчуци, но жената нямаше представа дали мъжът й ще купи по-големи или по-малки моркови - тя щеше да го нареже. АКО НИЕ НЕ СЪЗДАВАМЕ СВОЯТА РЕАЛНОСТ, ТО ДОРИ ЗЕЛЕНЧУК МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ ЗА НАС. Нарочно го оставям без коментар – интересни са мислите на читателите. Благодаря за вниманието към публикацията