Искам да посветя тази статия на Юленка Буйнова. Случайно попаднах на изрезка от вестник, че Юлка е починала. Разбира се, всичко това беше много отдавна и тогава много неочаквано. Седмица преди да се случи това излезе следващата част на „Бързи и яростни“ и ние отидохме на последното прожектиране. Тогава вече беше около 4 сутринта, разхождахме се по Красная и обсъждахме голото тяло на Вин Дизел, а в неговия случай определено имаше какво да обсъдим. Смеехме се през цялото време... И Юлка беше влюбена, тъй като обектът на любовта й също ми беше познат, ние, разбира се, също обсъждахме възможността той да има кубчета. Той й се стори толкова специален... И цяла вечер слушах за това какъв невероятно топъл поглед има и привлекателно секси миризма. Тя смяташе, че той също е влюбен и може би, ако не напълно, тогава това може лесно да се поправи. Можете да промените състоянието си или да изглеждате по специален начин, да направите нещо и той със сигурност ще я покани на среща... Тогава изучавахме НЛП, точно като това момче. Непрекъснато тренирахме, калибрирахме, проследявахме окуломоторните реакции и комуникацията ни отвън изглеждаше така: - Значи очите ти гледат настрани, тоест чуваш звуци, ту е като вътрешен диалог, ту усещания. .. - Е, пак обърках ляво и дясно (става въпрос за мен, разбира се)... Струваше ни се, че няма невъзможни неща. И момчето, което харесвате, определено ще отвърне на чувствата ви, а също и че общува по-често с други момичета, защото иска да привлече вниманието й, не я кани на среща, защото е срамежлив, може би не е така, но има недостиг на някои ресурси определено му бяха приписани. И аз вървях и си мислех колко много обичаме момичетата, оправдаваме момчетата, които харесваме, измисляме теории и не забелязваме истината... Но истината беше, че този човек имаше достатъчно от всичко, за да покани. него на среща с момичето, което харесваше, тогава това момиче бях аз. Имахме само една среща, за която успях да закъснея с 2 часа (повече не го повторих) и на която избрах приятелството ни с Юлка. Сега като си спомням за това, разбирам, че това е бил правилният избор, определено съвестен... Тогава и ние мечтаехме да станем психолози, и то най-готините психолози. Прочетете отново стотици книги, посетете много семинари и също така помогнете на огромен брой хора, поне станете малко по-щастливи и всеки път, когато нещо не се получи, и повярвайте ми, имаше много такива моменти, когато исках да се откажа от всичко и изглеждаше нов провал Последната капка беше, че се сетих, че за разлика от Юлка имам възможност да постигна това, което искам, но тя вече я няма. И тя се захвана с още по-напрегнати темпове, за нас двамата... И когато видя как семейните двойки се събират след трудни изпитания, когато след ужасни ридания лицето на седящия отсреща на стола се проясни и в края на терапията той се чувства лек, когато има увереността, че може да направи всичко, разбирам, че той наистина е на прав път, всичко е да не пропускате възможности, да постигате целите си, независимо какво, любов и Ценя всеки ден с любов и благодарност за доверието, Нина.