От автора: Статията ще обсъди случаи на така нареченото „самонараняващо” поведение при юноши. Когато родителите неочаквано забележат, че тийнейджър умишлено се порязва по бедрата или предмишниците си или умишлено си причинява изгаряния с цигара и запалка, тогава те са обхванати от объркване и ужас и два въпроса започват да звучат ясно отвътре: „Какво се случва ?“ и „Как да спра това?“ Статията отговаря на тях. „Дъщеря ми е на 12 години. Тя е обикновено момиче, учи в 6 клас на гимназия, получава добри оценки. И вчера преди лягане си сваля панталоните и забелязвам, че има разрези по бедрата! Истински дълбоки порязвания, които теглят кръв! Изкрещявам ужасено: „Какво имаш?“, а тя се отдалечава от разговора, изсумтявайки в отговор, че „всичко е наред“. Така че си легнах. Но не си легнах, цяла нощ си мислех: „Какво става? защо тя прави това? как да спра това? - с тези думи на майка ми започна нашата психологическа консултация, обръщенията на родителите, свързани с това, че техният син или дъщеря умишлено си причиняват болка, са доста чести в практиката. Според компетентни съвременни изследвания 35 - 40% от подрастващите поне веднъж са си нанесли осезаеми, но не и животозастрашаващи щети. Най-често това са порязвания по бедрата и предмишниците - тези части на тялото, които по правило са покрити с дрехи и не се виждат от другите. По-рядко изгаряния, нанесени умишлено със запалка, свещ или цигара по бедрата, предмишниците или стомаха, за да не се привлича излишно внимание. Случва се гърбовете на дланите и върховете на пръстите да се надраскват с нокти до кръв... Всичко това шокира родителите и ги кара да искат да избавят детето си от болката и да го предпазят. А за това е важно родителят да разбере какво се случва и защо е направил това? Желанието да се нарани може да възникне в тийнейджър по различни причини. Най-честият от тях е необходимостта от облекчаване на душевна и вътрешна болка с физическа болка. Точно както прехапваме устните си от разочарование, тийнейджър, чувстващ вътрешно отчаяние или смут, може да се пореже с химикал или тъп нож. Болката и ожулванията ви позволяват да превключите, да отклоните вниманието от неприятни мисли и потискащи чувства към части от тялото, които болят от порязвания. Това намалява емоционалния стрес и заетостта с негативни преживявания, които тийнейджърите имат много причини да изпитват – конфликтни отношения в училище, несподелена любов, кавги с родители, липса на приятели. „След като се порязах, стана толкова лесно, отпусна се“, каза Настя, дъщерята на майката, за която говорихме в началото. Също така, тийнейджърът става готов да нарани себе си поради неприемане на външния си вид, недоволство от собствените си „дебели бедра“, „криви ръце“, „грозно тяло“. „Ето ти, тийнейджърът се укорява, „дебело грозно нещо, мразя се, мразя го!“ - звучи в главата на тийнейджър, който има остра липса на самочувствие, признание за собствената си уникалност и стойност, правото да бъде такъв, какъвто е. Самонараняващото поведение има и друг източник - несъзнателното желание на тийнейджъра да информира другите за своето вътрешно проблеми, да се обадите за помощ, да привлечете подкрепа за разрешаване на болезнени вътрешни проблеми. Порязвайки се и уж случайно позволявайки на своите родители или близки възрастни да ги видят, тийнейджърът показва, че наистина се чувства зле и е важно околните да се намесят и да му помогнат. Така умишлено си причинява болка сигнал, че тийнейджърът страда и търси помощ. Често за родителя е трудно сам да помогне на детето. Страхът да не го загуби, дълбоките притеснения за сина или дъщеря му, пречат на родителя да избере правилните думи и да разбере защо тийнейджърът прави това, не му позволяват да го убеди, че любовта все пак ще се намери, ще се намерят истински приятели и всичко е в ред с външния си вид. Добре е, че родителят има възможност да се справи с такава трудна ситуация не сам, а в сътрудничество с професионален психолог. Специалистът може"