„Няма по-тъжна история на света от историята на Ромео и Жулиета, които наистина не се обичаха.“ Да да. Връзката между Ромео и Жулиета едва ли може да се нарече любов. Бих искал да ви представя нова гледна точка към известната трагедия Когато вие и аз мислим за голямата любов, обикновено първото нещо, което идва на ум, е трагедията на Шекспир. Той и тя са влюбени един в друг, принудени да се откажат от живота си в името на голямата любов. О, колко романтично! Въпреки това, ако прочетете пиесата по-внимателно, тогава между Ромео и Жулиета изобщо не е имало любов. И те не са умрели поради дълбоки чувства. И така, спомнете си колко време са се познавали влюбените? Не месеци, не седмици, а ЕДИН ден! Нашите млади герои изобщо не общуваха помежду си. Само няколко минути. Те не знаеха абсолютно нищо един за друг. Нито за целите, нито за ценностите, нито за навиците, нито за уменията на другия. Нищичко! Глупаво си размениха красиви клетви за вечна любов, пяха си красиво, силно и цветно, врекоха се във вярност и готово! Любов. Ти, разбира се, вече можеш да ми възразяваш и дълго да говориш как това е 16 век, че моралът бил друг, че навремето браковете се сключвали по-рано и по-бързо, бла-бла-бла...НО! Ето аз ще ти кажа: Диалозите за вечна любов, обетите не са любов! Сълзите, трагедията, очакванията не са любов! и дълбока интимност, а това отнема време, ако погледнете героите от гледна точка на възрастта, тогава ще видим, че Жулиета е на 13 години, а Ромео, според една версия, на 16. Те са тийнейджъри. И както всички знаете, това е ерата на промени в настроенията, младежки максимализъм, хормонални скокове. Героите вярват, че има истинска любов между тях, всякакви препятствия са краят на света И все пак не си спомням героите на Шекспир да са описвали своите личности (ясно дефинирани цели, значения, ценности, т.е. „Аз“). или самоосъзнаване). И така, какво е това, ако не любов? В концептуалния апарат на психологията това е, когато човек измисля ИДЕАЛЕН образ на партньор и връзка с него в главата си и след това го „облича“ като истински човек. такова пренасяне често се нарича влюбване - все още не се познавате, но от излишък на чувства вече сте готови да преместите планини…