Е, какво написа пак? Е, на кого му пука? Вижте, Нина Иванова така добре изписва буквите, че не можете да се откъснете! А ти? Затворете компютъра си и не се притеснявайте. По-добре иди да миеш чиниите. Чух този диалог в къщата на моите приятели. 60-годишна пенсионерка и бивша учителка се скара на внучката си тийнейджърка. Тя не можеше да стои настрана и подкрепяше момичето, доколкото можеше. В крайна сметка, ако продължи така, много скоро тя наистина ще се „затвори“, ще повярва, че бабата е права и ще спре да се представя. В работата си често се налага да се справям с този вид страх у моите клиенти. Те се страхуват не само да се обявят в социалните мрежи, но и просто да говорят в непозната компания. Предлагам да разберем какво стои зад този страх. На първо място, „страхът да не те видят“ е свързан с родителските насоки: „Бъди перфектен“ и прави всичко перфектно, а ако не можеш, тогава не „подавай глава“, защото скромността е украшение. В някои случаи „страхът от представяне“ се свързва със страха на нашите баби и дядовци да не бъдат „лишени от собственост“, „репресирани“ или затворени. В края на краищата по време на тяхното детство и младост е било по-безопасно да се скрият и да мълчат. Такива страхове често се предават генетично и продължават да живеят в нас несъзнателно. Най-вече хората, които имат страх да се представят, се страхуват да не се сблъскат с негативна оценка по свой адрес. Честно казано, понякога и аз изпитвам нещо подобно. Много е неприятно да се четат нелицеприятни коментари, особено от колеги психолози. Преди това всичко това ме обезпокои за няколко седмици. Сега знам къде е бутонът „Блокиране“ и безмилостно забранявам тези хора, които стават лични. Признавам, че човек може да не е съгласен с мнението ми, но не му позволявам да ме критикува лично. В допълнение към страха от оценка, много хора се страхуват от отхвърляне. Например, ще напиша пост, но те няма да ме приемат, ще ме баннат. Ще ви разкажа за себе си, но никой няма да се интересува. Ще споделя снимката и приятелите ми ще минат. Предпочитам да мълча. Когато се хвана, че си мисля, че ме е страх да публикувам някаква информация, поемам дълбоко дъх, затварям очи и натискам бутона „публикувай“ за приятелите си. След това изключвам компютъра и излизам на разходка. Това ми помага да издишам и да се успокоя, след което мога спокойно да отговарям на коментарите и да отговарям адекватно на критиките. Все по-често изследвам темата „Страх от представяне” и стигам до извода, че за да говориш открито за себе си трябва да: познаваш и приемаш различни части от себе си, включително и „сенчестите”. Научете се да подкрепяте себе си и да поискате подкрепата на други хора. В същото време бъдете в контакт с чувствата си, които могат да възникнат след публикуването на материала, признайте правото на вашите лични граници, вашето мнение и правото ви да се изразявате открито. И кажете „не“ на това, което не ви позволява да го направите Татяна Педаева, психолог