Колко често си задаваме въпроса: „Харесвам ли живота си?“ С други думи, знаем ли как да забележим и оценим това „харесване“ в живота си. Забелязваме ли липсата на „добро“ около нас? Какво правим, когато дълго време трябва да чувстваме, че нещо не ми харесва? В крайна сметка всяко събитие или действие в живота си има свой собствен показател за качество. В тази статия бих искал да обърна малко внимание говорете за важността да чувствате какво наистина харесвате в живота. Тук бих искал да направя резервация веднага. Категорията „харесвания“ не включва например различни форми на антисоциално поведение, насилие, алкохолна и наркотична зависимост и други примери за „въображаеми харесвания“. Това са всички начини, по които човек компенсира или се справя с наличието на много силно чувство „не харесва“ в живота си Съгласете се, че когато нещо ни харесва, изпитваме много приятно усещане за лекота, комфорт и топлина вътре. Когато правя това, което харесвам, животът сякаш ме целува...Вълнението, примесено с удоволствие, нараства, активността и настроението се повишават. Силата и енергията идват отнякъде. Самият живот ни предоставя възможности да „харесваме“. И ние, съгласувайки това с нашите чувства, го оценяваме като „добро“ или „лошо“ за мен. Следователно, ние се изживяваме като жив човек, тясно взаимодействащ с живота. Благодарение на такъв продуктивен обмен животът е постоянно в движение и съответно се променя към ценностите, с които е постоянно изпълнен. Това е истински, ползотворен живот. Нека разгледаме другата страна на живота - „Не ми харесва“. Това чувство възниква в нас, когато трябва да търпим нещо, което не е ценно лично за нас. Но поради различни обстоятелства или нашата собствена слабост, ние допускаме това „не харесвам“ в живота си. Какво обикновено изпитваме? Напрежение, дискомфорт, дискомфорт. Това състояние ограничава нашите действия, лишавайки ни от определена свобода. Най-често това се проявява чрез вътрешно съпротивление, което изразходва много ценна енергия. Ако такова състояние присъства често в живота ни, това води до постепенно намаляване на жизнеността. Движението му както вътре, така и навън спира и се забавя. В тази борба ние губим връзка с живота, без да обръщаме внимание и всъщност пренебрегваме възможностите, които той ни предоставя. В такива моменти животът минава без нашето активно участие в него. Тук бих искал да отбележа, че депресията се появява именно когато има дефицит или загуба на преживяване на ценности (какво харесва), и като обща последица отслабване на връзките с живота. Това е тъжна картина, нали? Ироничното е, че това разбиране всъщност води до откриването на това, което всъщност ни пречи да изразяваме повече „харесвания“ в живота си. Когато кажем „не“ на нещо, в същото време даваме своето „да“ на друго. Съответно, ако нещо не ни харесва, зад него винаги стои нещо по-ценно за нас, а именно това, което харесваме. Просто трябва да му обръщате внимание по-често. За да направите това, можете да си зададете въпроса: „Имам ли вътрешно съгласие за това, което правя или не правя.“ На всички хора е даден живот, но не всеки може наистина да се доближи до него. Някои все още трябва да протегнат ръка към нея, за да усетят достатъчно, прегърнат, почувстват, че тя наистина може да я хареса, независимо от всичко. За тази цел са ни дадени индикатори за качество на живот: „харесвам“ и „не харесвам“. Все пак е много важно да разбираме и оценяваме присъствието на това, което „харесваме“ в живота си. Трябва да се умножава, трябва да се грижи и защитава правото ви на достоен живот Има една китайска философска поговорка, която е на повече от 1500 години: „Подкрепяйте това, което ви харесва, и обезсърчавайте това, което не ви харесва, защото вие. НЯМАТЕ друг избор.” И все още избирате? **************