Вървя по улицата в бял ден, пролет е, птичките пеят. Чувам много емоционален монолог от една жена зад мен "Измет!" Лъжлива измет! Но ти обеща!!! Повярвах ти, но ти пак, пак излъга! Лъжа!!! Все лъжи!!! Мразя те!!!" Жената повтаряше и повтаряше своя монолог, без да намалява емоционалния интензитет. Представих си следната картина: пиян мъж вървеше до жена си, на която явно обеща да не пие, да не я удря, да работи и така нататък... Дамата, вероятно, вярваше от дъното на сърцето си , но сърцето й отново беше разбито от такава горчива лъжа . Не знам защо погледнах назад, картината вече беше ясна. И…. Стоях вкоренен на място. По улицата вървеше добре облечена, модерно сресана млада жена, бременна. До нея вървяха момиченце на около 6 години и момченце на около 8-9 години, към които беше отправена цялата тази страст. Момчето не се опита да възрази, вървеше тихо и се свиваше до майка си. Чух нещо за 3 на английски, същата лъжа май... Ето ги нашите бъдещи пациенти на психолози и психиатри. Тези, които вървяха до мама и тези, които все още са вътре в мама.