От автора: Малко за инфантилизма и пуерилизма. Инфантилизмът е „заседнал“ в детския етап на развитие. Нас ни интересува психологическата инфантилност. Кои са основните детски черти? Липсата на отговорност като разбиране за причинно-следствената връзка. Това включва: неотчитане на интересите на други хора (а именно вземане под внимание, човек може да вземе предвид и да реши да сложи болт, няма да е инфантилно, защото той сам е решил, това означава да не вземе предвид, т.е. липсата на съзнателен анализ на последствията от своите действия), трудност или неспособност да планира и мисли напред (това, което направих днес, ще ме засегне утре), предимно емоционална реакция като следствие от недоразвито съзнание. Инфантилизмът може да бъде тотален, може да бъде частичен. Какво означава? Условно, нека разделим нашите сфери на дейност на 4 групи (взети от позитивната психотерапия): дейност (работа), контакти (взаимоотношения), тяло и сфера на значение (известни още като идеи, фантазии, „вътрешен свят“). Ако човек проявява черти на детски реакции във всички области, говорим за пълен инфантилизъм, ако само в някои области, говорим за частичен инфантилизъм. Обикновено пълният инфантилизъм се свързва с психични заболявания, но понякога действа като крайна степен на педагогическо пренебрегване (когато бях психиатър, видях деца с диагноза умствена изостаналост, които реагираха адекватно на банални нормални педагогически услуги). Понякога едно дете несъзнателно или съзнателно се отглежда като инфантил, който „не е излетял от гнездото“. По правило пълният инфантилизъм може да се лекува само чрез пълно изоставяне, което родителите рядко правят („той ще бъде загубен без нас“). За мен поразителен епизод на практика беше историята на една пациентка, 72-годишна жена, която се оплака от сина си алкохолик. Тя разказа следния епизод от живота си: детето й седи в хола и гледа футбол, а майка му приготвя супа в кухнята. И така, супата е готова, а момиченцето вика от хола „Мамо, къде е супата? Искам да ям." И така тя слага супата на поднос и му я носи, а ръцете й вече са слаби, та дори и диабетна невропатия. И ръцете й не могат да държат тавата със супа, тя я изпуска на пода, чинията се разбива, супата е на пода. Момиченцето започва да крещи на майка си, казвайки: „Стара госпожо, тя ми съсипа супата.“ И какво мислите, че прави майка ни?... Тя започва да се извинява, връща се в кухнята за нова чиния и след това почиства разлятата супа от пода. Най-тъжното е, че дори не бях изненадан от историята. Не е толкова рядък случай. Между другото, основният въпрос на пациента не беше „Защо, по дяволите, търпя всичко това?“, а „Кажете ми как да помогна на сина си да се отърве от алкохолизма?“ С частичен инфантилизъм, разбира се, всичко не е толкова мрачно. Изглежда приблизително така: 30-годишен мъж, ръководител на бизнес, външно красив, силен, но когато види момиче, започва да се поти, заеква и трепери. Сякаш бях заседнал на някакъв етап (вероятно Фройд би казал така). Обичайно е начините за реагиране да се забиват. Телесни реакции, емоции, дълбоко вкоренени вярвания, когнитивни изкривявания и т.н.. И ако е изключително трудно да се бориш с тоталния инфантилизъм (лично аз го приемам от доста време само с едно условие: родителят да изхвърли този човек в улицата и се съгласява, че в екстремни случаи детето умира в канавка), тогава с частично всичко е по-просто. И колкото по-„частичен“ е инфантилизмът, толкова по-прост е той. Между другото, често чувам и чета, че много хора се чудят защо успешните хора се нуждаят от помощта на психотерапевт. Трябва ли да са успешни? Обикновено инфантилите разсъждават по този начин за сметка на младежкия максимализъм. Възрастният разбира, че дори да е професор, академик и Бог знае какви грамоти и способности, пак ще извика специалист да поправи пералнята. Пуерилизмът е метод на психологическа защита под формата на оттегляне в детството. По същество това е реактивна истерична психоза. Такава психоза възниква като начин за защита от стимули, които са екстремни за даден човек. Как са свързани инфантилността и пуерилизмът е открит въпрос. Всъщност инфантилизмът е свойство на здравата психика, докато пуерилизмът вече е гранично ниво (истеричен.