Бих искал да засегна толкова важна тема в консултациите като заявката на клиента. Искането на клиента е това, което той иска да получи в резултат на работа с психолог или психотерапевт, задачата, която е поставена пред него като цел. Добре формулираната молба е едно от важните условия за успешна консултация или терапия. За съжаление, малко хора идват при психолог с обмислена и добре формулирана молба. Най-често клиентът е готов да изхвърли върху психолога всичко, което се е натрупало в душата му. На професионален език това се нарича оплакване. По правило клиентите споделят колко зле се чувстват (трудно, обидно, не им харесва), а някой (съпруг, съпруга, родители, деца, тъща, шеф) постъпва лошо (не е хубаво, не прави какво се очаква от него, а точно обратното). И наистина се надяват, че психологът ще им повлияе по някакъв начин, ще ги коригира (поправи, обясни) или в краен случай ще сподели тайна или вълшебна дума с клиента. Понякога се случва клиентът да разбере, че нещо не е наред в живота, но не може да разбере какво точно е и как да се измъкне от него. Следователно задачата на психолога при първата консултация (и понякога един не е достатъчен) е да му помогне да премине от оплакване към молба, да разбере и формулира върху какво ще работи. „Молбата е спецификация на формата на помощ, която клиентът очаква от консултация“ (Столин, 1989) Номерът е, че истинският проблем може да бъде прикрит, скрит под слой от други трудности. Това е един вид „заявка за матрьошка“: отваряте една и има друг проблем, втори, трети. Основното нещо е да разберете какво е важно за клиента. Разговор с клиент и различни въпроси ни помагат да намерим заявка. И, разбира се, ще ви дам една клиентска история, Маргарита дойде при мен (променени лични данни, получено съгласие) - жена в разцвета на живота си, привлекателна, доста успешна по отношение на кариерата си. При уговаряне на час по телефона тя определя като проблем трудностите в общуването с дъщеря си. Но по време на срещата по време на консултацията емоционалното състояние на клиента излезе на преден план. Имаше много сълзи и тя самата не можеше да обясни причината им. Беше трудно да избера заявка, по която да работя. Като начало тя предложи да работи с портретни карти и открито да избира снимки, които по някакъв начин резонират с нейната представа за себе си, дъщеря й и съпруга й. Тя избра по две карти за всеки член на семейството. Помолих я да опише избраните герои. Резултатът беше много красноречиви клиентски карти: жена на около 30 години. Тя повече наблюдава, отколкото действа. В много ситуации той не знае какво да прави, често чака опасност, може би дори удар. Чака прояви на любов, но не получава. Тази сякаш се усмихва, а очите й са умолителни, с молитва (все още не разбирам за какво моли). Живее с чувството, че трябва да запазите усмивката си, в противен случай няма да бъдете търсени в обществото (особено в професията). Изглежда силен човек, но от друга страна е незащитен. Не може да се наслаждава на живота Карти, отразяващи образа на съпруга: квадратен човек. Ъглова. Ъглите не могат да бъдат изгладени. Умирай трудно. Голям врат - не се хваща, не се обръща, неуязвим. Като стена, но в очите му дете. Държи се така, че се отнасям с него като с дете. Ако нещо не е според него, не е по план, той все ще постигне целта си. Оставаш с усещане за празнота след тези картички на дъщерята: много красиво момиче, но по някаква причина с тъжни очи. Защо? Тя е домашно дете, вижда отношенията между родителите си, тънко усеща лъжата и може би иска да ги помири. Има липса на свобода и увереност. Момичето има оранжева коса - понякога е светло дете. И в същото време тя се страхува от тази яркост, страхува се да бъде независима (с такъв баща и аз бих се страхувала). Тя е много способна, но по някаква причина не иска да бъде креативна. Отнасям се към дъщеря си като към равна. Съпругът е отгоре - от него идва информация: къде да отида, къде да отида, какво да правя. И ние се съпротивляваме. Съпругът доминира. Моля го да не прави нещо, но той не ме слуша.]