За един психолог всяка криза е индикатор, че човек или система преминава през етап на някаква промяна. Предишният опит вече не е подходящ и не помага за по-нататъшното им развитие. Следователно кризата винаги е началото на нов етап В любовните (и семейните) отношения кризите идват на 2 нива: 1. Първите са свързани с проява на личностни кризи в единия или двамата партньори. Това са кризи, свързани с възрастта, стрес, преживян от човек. Ако те са с висока интензивност, тогава, разбира се, оказват влияние върху отношенията в двойката: водят до възникване на конфликти, недоразумения и нарушаване на интимността между партньорите.2. Кризите от второ ниво са свързани с функционирането на системата като такава. Например семейна система – която има собствена йерархия, разпределение на ролите, сценарии на взаимодействие между членовете на семейството и т.н. В кризисна ситуация тази система става по-малко ефективна, което предизвиква недоволство сред участниците в нея. Благодарение на научните публикации знаем за семейни кризи от 1 година, 3 години, 7 години и т.н. Първата година от семейния живот винаги е време за съпрузите да свикнат един с друг. Втората криза е свързана с раждането на дете, третата - с израстването му, възможното раждане на второ дете и охлаждането на любовните чувства в двойката. Защо ги описвам толкова подробно, че кризите в отношенията не се появяват от нищото? Те се основават на определени промени и незадоволени потребности, които са били напълно задоволени преди кризата. В този момент може би кризите могат да се нарекат норма. Все пак животът е динамичен, процесът на промяна е неизбежен (положителен или отрицателен). Кога кризата може да се нарече норма? Ще споделя моето мнение. Като всяко явление кризата има своите причини. Писах за това по-горе. Освен това има определени срокове – кризата не може да продължава вечно. Обикновено трае от няколко седмици до няколко месеца. Ако „кризата“ продължава с години, това вече не е норма! Това означава, че във взаимоотношенията се развиват деструктивни процеси и са необходими все повече и повече ресурси (външни и вътрешни), за да съществуват тези взаимоотношения по някакъв начин. Какво да направите, ако подозирате криза в отношенията си с партньора? „Сканирайте“ себе си, за да видите какво се случва с вас – дали сте доволни от живота си, очакванията си, степента, в която личните ви нужди са удовлетворени. Ако има „зони на стрес“, отработете ги сами или с помощта на специалист (психолог). Анализирайте връзката си с партньора си – доколко се чувствате комфортно и двамата в нея или на всеки от вас нещо му липсва? Отнасяйте се сериозно и с уважение, ако вашият партньор изрази гледна точка, която се различава от вашата. Настъпил е моментът за промени в отношенията ви 1. Определете силните и слабите страни във вашата връзка. Изговорете ги и ги запишете на хартия. Този процес ще ви помогне да оцените трезво ситуацията.2. Признайте, че има определени проблеми (точки на стрес). Опитайте се да обсъдите с партньора си какво можете да направите сега. Например, започнете да говорите за чувствата си, вместо да ги премълчавате по навик.3. Опитайте се да не изпадате в негативизъм – чрез взаимно обвиняване, изразяване на гняв, негодувание, агресия. Това обикновено е непродуктивно. Споразумейте се за „мирно споразумение“, преди да се свържете със семеен психолог. В присъствието и подкрепата на специалист този процес ще бъде екологичен и продуктивен. (От моя опит като практикуващ психолог виждам колко важно може да бъде това за запазване на взаимоотношенията!) В заключение ще кажа, че според мен кризата в една връзка е преди всичко сигнал за необходимост от промяна, и на второ място, норма и възможност. Шанс за преминаване към ново, по-високо ниво на връзка. Пожелавам този преход на моите читатели и ви благодаря за вниманието към публикацията! PS В тази статия можете да намерите съвети как да се слушате и чувате един друг в диалог.