Здравей! Всички имаме връзки. За някои това са дълги и хармонични връзки, основани на взаимна грижа и любов, за други това са кратки срещи с болезнени раздяли, за трети това са бизнес, емоционално дистанцирани връзки, за трети страстен и бурен романс, който помита всичко на вашето пътуване, за някои това е пристрастяване, с което се борите от понеделник. Защо отношенията се развиват толкова различно? Може да се каже, че развитието на отношенията зависи от двамата партньори и сценарият на връзката се определя не само от вас. Би било възможно. Само да не беше за храна. Да, да, това е нашата връзка с храната, за която искам да говоря днес. И така, вие се раждате и като компенсация за такъв рязък преход от състояние на спокойствие и благополучие получавате гърдите на майка си (или не гърди, а бутилка със смес, разбира се не Бог знае какво, но това ще свърши работа). Не знаете как да правите много други: да почувствате дискомфорт и да го съобщите, да движите ръцете и краката си, да спите, да дишате, да пишете и какате, да ядете. От всичко изброено само храната може да ви достави толкова много удоволствие, че да затворите очи от блаженство и да заспите. И така, вие се запознавате с първата и най-важна функция на храната – да ви носи удоволствие, но удоволствието не е всичко. В ръцете на майка си, усещайки топлината й, ударите на сърцето й, усещайки мириса на кожата на майка си, гледайки я в очите, разбираш, че не си сам, че вече има друг човек до теб и се чувстваш добре с този човек. Почти толкова добър, колкото беше в корема на мама. И това е още една функция на храната – да дава усещане за близост, сливане Освен това, докато храни детето (независимо дали е на кърма или изкуствено), майката влиза в комуникация с детето. Тя му казва нещо с поглед, отпускане или напрежение на тялото, глас или мълчание, поглаждане или пляскане. И това е следващата функция – общуването И така, първото ни преживяване на храната е свързано с удоволствие, усещане за близост и възможност за общуване. И ако този опит е положителен, тогава нашите бъдещи отношения с храната ще се развият добре. Ние ще разглеждаме храната като средство за задоволяване на нуждата от храна и ще я консумираме само в необходимото за това количество, ако първият опит е бил неуспешен и сме използвали храната като възможност за облекчаване на вътрешното напрежение (както в случая с. тревожна майка, когато напрежението на майката се предава на нас и често плачем, а храната се оказва единственото налично средство за релаксация) или като единствената възможност да бъдем в контакт с майката (например, ако майка ни вземе на ръце само за да ни нахранят и бяхме принудени често да искаме храна). Или храната може да предизвика неприятни чувства, ако мама ни отхвърли (физически или емоционално) по време на хранене. И тогава ще разглеждаме храната като възможност да облекчим вътрешното напрежение или да се почувстваме по-малко сами, или като начин да покажем колко много негодуваме на майка си (в случай на анорексия). В тези случаи храната ще задоволи съвсем различни нужди – интимност, сигурност, приемане, комуникация, т.е. нужди, които като възрастни трябва да задоволим по друг начин, а не с храна. И връзката ни с храната ще бъде сложна: прекомерна консумация на храна, хранене без значение дали се чувствате гладни или не, постоянна нужда да дъвчете нещо, нездравословен интерес към темата за храната, неспособност да контролирате количеството на консумираната храна да разберете какви нужди се опитвате да задоволите с храна? Бъдете наясно какво ви тласка към хладилника във всеки конкретен случай. Помислете как можете да посрещнете тези нужди по различен начин. Започнете да ги задоволявате по различен начин. Но, разбира се, оживяването на всичко това е много по-трудно и отговорно. Затова вместо да работим върху себе си, ние избираме храната (алкохол, цигари, работа,.