От автора: Когнитивна терапия. Казус от практиката. Публикува се със съгласието на клиента. Всички имена са измислени. Миналата есен при мен дойде клиент Иван. Каза, че е имал пристъпи на паника, които не може да си обясни. На пръв поглед можеше да се види като човек над средното ниво. Той беше жизнен, приказлив, начетен и високообразован младеж. Но непрекъснатите тежки пристъпи на паника го направиха нещастен. Понякога били толкова непоносими, че трябвало да напусне работа и да прекара остатъка от деня в леглото. Атаките продължиха много години. Те погълнаха живота му и унищожиха щастието му. Той загуби близки отношения, зае работа далеч под неговите способности, отчужди хората, докато не остана сам, криейки се от целия свят. Напразно Иван се опитвал да намери обяснение за своето нещастие. Всяка седмица той изграждаше нова теория във въображението си. Първоначално той реши, че не е достатъчно готин, така че изгледа много филми в търсене на герой, който да подражава. Следващата седмица той се обвини в изключителна пасивност. В един момент той дори си купи учебник за самоанализ и се опита да изрови дълбоко потиснати спомени. Друг път стигнал до извода, че не е достатъчно духовно развит, затова чел Битие на светиите и се молел по пет часа на ден, опитвайки се всячески да стане праведен. Нито един от двата подхода не проработи. Отказваше се от всеки нов опит след няколко седмици. Съседите му имаха свои обяснения и обичаха да му разказват любимите си теории. Една жена, която изучавала макробиотични диети, обявила: „Всичко това са мазнините, които ядете, преработените храни. Ако спазвахте диетата от книгата, която чета сега, веднага ще напълнеете.” Друг съсед предложи на Иван да се занимава с таекуондо, за да стане по-смел. Третият, местен любител биохимик, установи, че Иван има хипогликемия. В търсене на обяснение за страданието и паниката си Иван се обръща към терапията. Първият му съветник му казал, че потиска сексуалните си импулси. Атаките продължиха и терапевтът предположи, че той трябва да потиска агресията. Когато пристъпите все още не спираха, терапевтът продължи да търси какво още може да потисне Иван. Вторият терапевт хипнотизира Иван и след хипноза му вдъхна чувство на значимост и сигурност. Иван се почувства по-добре за няколко часа, но когато трансът се разсея, бързо се върна в първоначалното си състояние. Третият консултант не даде никакви обяснения, той просто отразяваше чувствата на Иван. Четвъртият му подари две ленти – едната за релакс, а другата за по-голямо самочувствие. Записите си противоречаха и това беше краят на въпроса. Последният терапевт просто даде на Иван някакво лекарство, след което той се чувстваше сякаш се носи в облаците цял ден. Паниката не спираше, а само кутията с лекарството дрънчеше в главата му. Когато дойде при мен за консултация, изглеждаше жалък както винаги. Аз също не знаех какво причинява атаките му и реших да проуча миналото му. Иван описа всички значими събития от детството си. Според него било щастливо. Семейството му никога не се интересуваше от парите, но родителите му не го разглезиха и го принудиха сам да печели джобни пари. Той се справяше добре в училище, играеше няколко спорта и имаше няколко приятели. Като цяло миналото му изглеждаше по-розово от това на повечето хора. Внимателно потърсихме някакво критично събитие, някаква следа, която да обясни какво се случва с него. Но не открихме нищо забележително – никакви необичайни разстройства, никакви големи травматични събития, никакви големи разочарования или меланхолия. Неговите загуби и преживявания бяха типични за повечето хора. И така, каква е причината за неговите паник атаки? Отначало си помислих, че трябва да има нещоФройдистка, някаква несъзнателна причина или може би някакъв биологичен, наследствен дисбаланс. Но нищо от това не излезе наяве. В крайна сметка реших да погледна за последно миналото на Иван и да потърся по-вероятни обяснения. Въпреки че житейският опит на клиента беше благоприятен и незабележим, имаше нещо необичайно в гласа му, когато описваше определени събития. Реших още веднъж да изследвам миналото му, като този път се съсредоточих върху вярванията на Иван, и го помолих да се съсредоточи повече върху това, което мисли за събитието, а не върху случилото се. Иван подчерта два епизода от миналото си: времето, когато се е почувствал отхвърлен в училище и когато първата му приятелка го е напуснала заради друг мъж. Следващият текст е възпроизвеждане на сесиите от моите работни бележки. Сесия 1 Иван: Когато ходех на училище, някои момчета не ме харесваха много. Изглежда не се вписвах. Обичайният ми отговор на подобни изявления беше: „Това трябва да е обидно“ или някаква друга съчувствена забележка. Но сега, тъй като вече се бяхме върнали към едно и също нещо, реших да опитам нещо различно. Е.Е.: И какво, ако не те харесаха? Какво беше толкова ужасно в това? Поради факта, че стандартните методи не работят, реших да се обърна към нещо различно. Иван: Какво е това! Шегуваш се! Ужасно е едно дете да не се вписва. Тъй като се отказах от емпатичния подход, реших да следвам този път докрай. Е.Е.: Защо? Иван: Ти си психолог. Какво правиш? За какво говориш? Децата трябва да бъдат харесвани от другите. Е.Е.: Това казваш. Но какво лошо има в това, че не те харесват? Били ли са те, хвърляли ли са те с камъни или какво? Иван: Не, разбира се. Просто не ме харесваха като другите деца. Е.Е.: Добре. Разбира се, че е неприятно, но ти каза, че имаш няколко приятели. И така, какво всъщност означаваше за теб да не си супер популярен за всички? С какво си мислиш, че си бил различен? В течение на няколко сесии ти ми каза, че се чувстваш различен от другите момчета. Добре, може би това беше. Но сега твърдиш, че си бил различен към лошото. Вие вярвате, че тъй като сте били различни, нещо не е наред с вас, че тази разлика доказва, че сте по-нисши. Защо? Защо това, че си различен, не можеше да показва твоето превъзходство? Нали? E.E.: Грешка! Децата отхвърлят всеки, който не е като тях. Те не правят разлика между тези, които са различни за по-добро, и тези, които са за по-лошо. Най-популярният човек в училище е този, който се адаптира най-добре. Моцарт и Айнщайн ще бъдат отхвърлени като неудачник. И може би дори повече, защото другите деца ще ревнуват: Аз не съм Айнщайн или Моцарт! Въпреки това, не е нужно да сте твърде различни, за да бъдете отхвърлени. Нуждата на тийнейджъра да се впише е толкова силна, че връстниците му откриват и най-малката разлика и атакуват тези, които отказват да приемат волята на тийнейджърската субкултура. Групи тийнейджъри могат да се гордеят, че не са подчинени на света на възрастните. Но в самата група нейните членове са много конформни. Никоя друга човешка асоциация няма по-строги правила или е по-нетолерантна към неконформистите от група тийнейджъри. Те могат да бъдат много жестоки. Те не понасят момчета или момичета, които не им отиват, просто ги изгонват от групата. Тук няма изключения. Тук няма прошка: Но как да бъда различен към по-добро? Ти беше много по-умен от другите деца. Докато те четяха комикси, вие четяхте учебниците по астрономия и философия на сестра си и класическите романи, нали? Комиксите им те натъжиха. Програмите ви се сториха глупави и.