"Как да се научим спокойно да влизаме в конфликт. Наистина спокоен, градивен. Имам две крайности. Или много се ядосвам, губя нервите си, разстройвам се. Или се чувствам като объркано малко дете и искам да се науча да се съпротивлявам, да защитавам своята гледна точка интелигентно и откъде да започна.“ Получих този въпрос на лично съобщение. Искам да отговоря тук. Когато мълчим за това, с което не сме съгласни, вместо да изразим чувствата и мислите си, ние трупаме негативизъм в себе си. Случва се най-добри намерения, за да не обидим човек, премълчаваме наистина важните за нас моменти. От време на време, прекрачвайки себе си, ние се унищожаваме отвътре (психосоматиката не трябва да се отписва). И въпрос на време е този бент да се скъса и да ви покрие вълна от всичко премълчавано. Няма нужда да трупате неща, с които не сте съгласни. Друг момент е, че нещо подобно на лъжа се случва, когато не изразяваме мислите си. Външно показваме, че уж сме съгласни, но всъщност нямаме вътрешно съгласие. И тази „лъжа“, подценяване продължава да расте като снежна топка. И в един момент може да открием пълна липса на взаимно разбиране. Как да се конфликтира конструктивно, за да се запазят отношенията? Тук има няколко важни точки? Ако в разговор кажете: „Имам мнение и то е единственото правилно“, тогава няма да има градивност. По-вероятно е да се съсредоточите върху това да докажете, че сте прави. Ако взаимоотношенията са важни за вас, тогава е по-полезно да стигнете до решение, което повече или по-малко устройва и двете страни. Можете да промените възприятието си за ситуацията. И акцентът не е върху конфронтацията, а върху активната дискусия, желанието да разберете гледната точка на другия. Полезно е да имате предвид идеята, че за вас е важно да поддържате нормални отношения с опонента си. Ако наистина е така и няма смисъл да се караме. По-добре е да говорите за себе си, а не за друг човек. Не „говориш глупости“, а „така мисля...“. Ако вашият събеседник каже, че не е съгласен с вас, че това са глупости и т.н. Кажете нещо подобно: „Това е моето мнение, може да не сте съгласни, но позволете ми да говоря, без да ви прекъсвам, когато говорите, аз също няма да ви прекъсвам.“ Оставете другия да говори, покажете уважение. Например: „Ценя нашата връзка, за мен е важно да знам какво мислите за това.“ За да се почувствате по-уверени, изправете рамене, поставете краката си на земята. Дишайте спокойно, не задържайте дъха си, ако конфликтът е просто да изпуснете парата, тогава това не е най-добрият начин. В този случай спортът е по-полезен, ако семейният конфликт се свежда до това кой на кого е съсипал най-добрите години, тогава е по-полезно да отидете на семейна психологическа консултация, за да работите с това обстоятелство. Защото при такова отношение няма да има градивност, ако има физическа агресия от страна на опонента, напусни компанията му. Ако това не е възможно, обадете се на полицията. Желая ви конструктивни диалози, които ще подобрят взаимното разбирателство! С уважение, психолог, семеен психолог, Людмила Фирсова