Често ме питат как клиничният психолог се различава от обикновения психолог? Каква е работата му? Ще се опитам да обясня, освен основното психологическо образование, изучава допълнително психиатрия, неврология, психофармакология, невропсихология, патопсихология, личностни разстройства, психология на девиантното поведение, зависимости и много други теми. Защо толкова подробно описвам дисциплините, които изучавам? – защото е важно да се видят причините и последствията от заболяванията и отклоненията извън границите на тясната специализация. Минималният период на обучение за клиничен психолог е една година. Максимумът е цял живот. Освен това обучението включва практическо обучение в психиатрична болница. Например, с моите състуденти всяка седмица присъствах на преглед на пациенти, провеждане на патопсихологичен експеримент и нашата домашна работа беше самостоятелно да напишем заключение въз основа на резултатите от изследването. Научихме се да разделяме нормалното от патологията. Научихме се да различаваме здравите, непокътнати части на личността от увредените. Все пак това е ресурс, необходим за корекция и адаптация на човек в обществото! Каква е пряката работа на клиничния психолог? Чрез специални техники се изследват паметта, вниманието, мисленето и интелигентността на пациента. В крайна сметка всеки клъстер от психични разстройства се характеризира със свои собствени специфични разстройства. Например, при разстройства от шизофрения спектъра, мисленето винаги ще бъде нарушено до известна степен, но вниманието и интелигентността ще бъдат запазени. При органични заболявания (травматично увреждане на мозъка, епилепсия), напротив, мисленето ще бъде запазено, но паметта и вниманието ще бъдат нарушени. Това е основната работа на клиничния психолог: да проведе патопсихологичен експеримент и да напише заключение за състоянието на висшите психични функции. И психиатърът, въз основа на това заключение, прави окончателни заключения за състоянието на психиката на човека. В крайна сметка един и същ симптом може да бъде характерен за различни психични разстройства. И патодиагностиката ви позволява да определите точна диагноза. Обобщавайки горното, можем да кажем, че клиничният психолог е асистент на психиатър. Психиатърът лекува с хапчета, а клиничният психолог помага, от страна на запазените психични функции, да се намери правилният подход към пациента и да му помогне да се върне в обществото и/или да се адаптира към живота.