Малко са нещата, които могат да се сравняват по сила с родителската любов. Това отношение към децата е присъщо на човека от самата природа. Но не са редки случаите, в които същата тази любов приема меко казано причудливи форми. Това е една от причините за някои хора отношенията с родителите да станат много проблематични и да започнат да влияят значително върху живота на човека като цяло. Понякога проблемите в отношенията с родителите стават толкова големи, че хората не могат да разрешат нито един от проблемите си, а са принудени да търсят начини за разрешаване на отношенията с родителите си. Защо е толкова важно човек да има положителни отношения с родителите си? Нашата психика е устроена така, че имаме нужда (!) да получим одобрение отвън, във връзка с това имаме нужда от безусловна любов, а само родителите могат да я дадат. Именно това чувство в много случаи е в основата на самочувствието на човек. В края на краищата детето усеща и разбира своето първо приемане от света чрез общуването с майка си. С течение на времето човек се научава да получава одобрение не само от родителската среда, но въпреки това човек остава, не винаги съзнателно, на първо място необходимостта да бъде приет и разбран от родителите си. Това е разбираемо, защото човек започва комуникацията си с обществото, като общува с тях. Одобрението и любовта на родителите са много важни за всеки човек. В случаите, когато хората не получават това от по-възрастните си членове на семейството (по различни причини), те се стремят да запълнят получената дупка с одобрението на другите. Това често води до това, че човекът започва да се опитва да угоди на цялото мнозинство. С други думи, прави се опит да се замени качеството на одобрението с неговото количество. Подобно поведение често може да бъде опасно в емоционален смисъл за самия човек, но жаждата за одобрение е много силна. Има твърдение, че ако осъзнаем и разберем проблема, той престава да ни контролира. В случаите на проблемни отношения с родителите това работи много трудно. Защото човек има много силно копнеж към родителите си. Но понякога поведението на мама или татко поставя под въпрос самата концепция за родителска любов. Това се случва в ситуации, в които родителите, не искайки да признаят правото на вече възрастно дете на самоопределение, започват да понижават самочувствието му или дори да обезценяват всичките му постижения. В някои случаи това се прави много активно. При такова отношение от страна на родителите конфликтът е неизбежен. Често човек, който не иска да разваля отношенията със скъпи за него хора, се опитва да изглади различията, но това не винаги е решение. Не е необичайно родителите, които имат тоталитарни черти на характера и са склонни към манипулация, много лесно да изведат конфликта на ново ниво. Такива отношения могат да се считат за токсични, тъй като в тях нито родителите постигат целите си, а „възрастното дете“ е принудено да изразходва енергия, за да оправдае възгледите си. Родителите най-често ги притискат с опита и любовта си (почти печеливша комбинация) и понякога е трудно човек да направи нещо, за да се противопостави на това. Трябва обаче да се разбере, че истинската любов е преди всичко подкрепа и разбиране, дори на това, което може да изглежда ново и непознато. Промяната на ситуацията в такива отношения е много трудна; това е възможно само ако и „възрастното дете“, и родителите искат тези промени. За съжаление, в действителност родителите не винаги са готови да се отдалечат от принципите и моделите на поведение, с които са свикнали от десетилетия. Тогава остава да се търси изход в общуването с тях по теми табу, за които възникват конфликти и разногласия. Може да е по-лесно да се постигне съгласие по това, отколкото по фундаментални въпроси. Това може да помогне за нормализиране на отношенията и може би да бъде първата стъпка към разрешаването на основния конфликт. Така или иначе във войната между родители и деца не може да има победител! Антон Черних.