От автора: Квантовата психотерапия като движение към почтеност В сряда срещнах на улицата моя бивша съседка, тя е малко над 70г. Казах здравей и видях очи, пълни с болка и тревога -Как е кучето ти? Тя няма други роднини в нашия град - Убих кучето си. Тя, уплашена от шума на петардите, се хвърли под колелата на колата. Не искаше да се разхожда, съпротивляваше се, но аз я взех... Започна да разказва как се е случило всичко. Не, тя не помнеше това, за нея всичко се случваше точно сега. Тя говореше, плачеше... Просто слушах историята за кучето неусетно преминах към друга трагедия. Месец по-рано нейният брат, който беше дошъл при нея отдалеч, за да изживеят старините си, внезапно почина. И тогава отново имаше вина. Ако знаеше, можеше, как не забелязах.... Говори и говори... Сякаш всичко се случва точно сега. Тя видя цялата ситуация, възстанови цялата поредица от събития във всеки детайл и ... разбра, че нито първият, нито вторият случай са нейни - Мариночка, толкова е хубаво, че те срещнах. Стана ми толкова лесно, не знаех как да живея с това... Много пъти се опитвах да кажа на някого, но те ме съжаляваха, успокояваха ме, без да ми позволят да говоря докрай. Вече си доведоха ново куче. Очите й оживяха и тя побърза да се сбогува с мен, за да не ме бави повече. Лесно слушах историята за болка, загуба, страх и вина, позволявайки на всички чувства да присъстват. Съвсем наскоро не можех. Самата тя изпитваше неосъзнато чувство за вина. Преди това също щях да започна да се успокоявам и да търся начин да избегна това, „да не обръщам внимание“. Но това няма да направи болката по-малка, освен ако не е навлязла дълбоко в себе си или, още по-лошо, не се е реализирала в някаква нова формация. Ако има енергия, тя трябва да бъде оставена. Позволява подреждане и трансформация. Възстановете целостта.