Помощ от психолог при безплодие. Историята на един клиент Днес искам да ви покажа едно писмо. Това е история на благодарност от една жена, сега майка, която дойде да ме види за първи път с перинатална загуба. Оценявам милите й думи по мой адрес, но основното е нейното търсене и нейната история, дадена по-долу в избрани части. Надявам се, че ще бъде интересно и полезно за някои жени по пътя към майчинството. "Защо?!" - този въпрос ме измъчва вече два месеца. Защо ми се случи това? Защо бях толкова глупава преди? Защо никой не ме научи как да съм бременна правилно? И още много „защо“. Изяждаха ме отвътре, не мога да намеря друга дума. Тяхната коварна работа сякаш никога не е спирала. Веднага щом едно „защо“ се умори да ме гризе, друго веднага се зае с разрушителната си работа. Струваше ми се, че това никога няма да свърши. В крайна сметка, ако можеше да свърши, вероятно вече щеше да е спряло. Е, такова нещастие не може да трае вечно. И един ден „защо“ наистина започна да отслабва, но беше заменено от „какво следва?“ и „Къде мога да се скрия?“ Тогава, а това се случи около два месеца след спонтанния аборт, осъзнах, че губя контрол над себе си, над живота, над събитията и имам нужда от помощ. Обърнах се към различна психологическа и медицинска литература, статии в Интернет, но много бързо разбрах, че никой не ми казва какво да правя по-нататък. Никой не дава отговор, никой не дава съвети, а само констатира фактите. Това улеснява точно за минута и след това всичко се повтаря. По това време мой колега и близък приятел ми препоръча да се свържа с Екатерина Истратова. Обадих се и си уговорих час. Е, няма ли да ме ухапе психолог, възрастна жена?! И тогава наистина исках да говоря, да питам и да получавам отговори. Просто вече нямах сили да търпя всичко сама. Не, съпругът ми, разбира се, помогна. Първите две седмици. След това незнайно защо реши, че му е писнало да тъгува, а всичко останало са моите глупави прищевки, които започнаха да го дразнят. Ще кажа най-важното: благодарен съм на моя приятел, повода и себе си, че стигнах до приема... Всичко се промени от първата среща. Аз самият обичам реда и истинските неща, затова ще ви разкажа накратко, но информативно какво получих и разбрах. Първо, на срещите най-накрая успях да се отворя и да си призная колко болезнено, неочаквано и страшно беше всичко, което ми се случи. Това се оказа много важно. Преди това се разхождах с огромен товар, който вече дори не забелязвах. Мислех си, че всичко, което съм преживяла, е прераснало и е забравено. Но едва след работата по него почувствах лекота и яснота на ума. О, щастие, това състояние вече е забравено. Второ. Ако сте чели за причините за спонтанните аборти и безплодието, сте забелязали много неясни фактори. Никой не говори за това със сигурност. Разбрах, че това е така, защото само ние самите знаем точната причина. За нас са важни само нашите знания. Тези знания можем да получим само чрез психологическа работа, която преобръща възгледите ни (поне за мен) и разширява възможностите ни. По-точно, причината за провала ми беше вътрешното ми нежелание да имам дете (по това време). Не искам дете от този мъж (който имах тогава). Вътрешно живеех в очакване на друг живот, който беше на път да дойде, но по някаква причина се забави. Междувременно беше необходимо да се „изтърпи присъдата“ в тези отношения с всички произтичащи от това последици (ако има семейство, тогава трябва да има деца, това е някаква глупост). Трето, животът след спонтанен аборт е някакъв вид кошмар. Загубих спокойствието, увереността, женствеността си. Самочувствието падна някъде под цокъла. И само упоритата психологическа работа (не винаги приятна) ми позволи отново да вдигна високо глава, да се отърва от стреса, да задам правилно приоритетите си и да започна да живея. Четвърто, ще кажа, че именно психотерапията ми позволи да „започна да живея“. Преди