"Човек може да умре от огромен брой причини. Например огнестрелна рана, смъртоносна болест... Самота...". Достоевски В предишната статия вече засегнах темата за самотата и говорих там защо човек се лишава от общуване с други хора. В тази статия ще засегна още един важен момент, който води до изолация на човек. Но първо ще ви кажа какво ме подтикна да напиша тази статия на първо място хора, които имат затруднения в общуването, периодично се свързват с мен? А причините обикновено се посочват по следния начин: „Не ме разбират“, „Не знам за какво да говоря“, „Страх ме е да започна разговор“ и т.н. Зад всички тези думи се крият доста драматични истории за трудностите, които човек изпитва в общуването и в резултат на това разочарованието в хората. Не мога да остана безучастен към това, защото наистина е трудно, когато в живота няма хора, с които да поговориш задушевно, да се оплачеш, да поискаш съвет и да знаеш, че отговорът няма да е обидна оценка, критика , морални поучения или обиди. Сигурен съм, че всички имаме нужда от близки хора и отношения на доверие. Много е трудно да оцелееш сам в нашия свят. Практиката ми показва, че причината за такива трудности в общуването е определен комуникационен механизъм. Например, в случай на „не ме разбират“, причината може да е изкривена представа за партньора. Самото изкривяване (проекция) се получава на базата на предварително създадени представи за това какво трябва да каже партньорът, как да реагира, мисли и т.н. И ако той се държи различно, това означава, че „той не ме разбира“. Или на човек му се струва, че този срещу него трябва да осъзнава прекрасно какво говори (отново проекция). И той формулира информацията така, че да бъде разбрана с един поглед, като пропуска много важни подробности от съдържанието. „Като цяло отидох там и ми казаха, че трябва да се опитам да му кажа, но аз говорих твърде много и той каза задната дума“ и т.н. Естествено, никой не го разбира. Но как да не го види сам? Но това е много забележимо отвън. Срамежливостта и скромността в отношенията пречат на онези, които се страхуват, че ще мислят лошо за тях, да бъдат оценени. И щом проговорят, другите ще ги забележат и тогава... тогава всичко ще се повтори, както е било едно време. И едно време, щом отвориха уста, веднага прозвучаха обидни думи като: „По-добре помисли първо, преди да кажеш нещо, винаги ще изтърсиш нещо!“ Естествено, след такива неприятни опити да кажеш нещо на друг, въпреки че е минало много време, е много страшно. И накрая следното заключение: „Защо да притеснявате човек, защо да го разсейвате още повече.“ И комуникацията отново не се състоя Това, което описах по-горе, разбира се, не е всичко. И можем да опишем много случаи, когато човек не може по определени причини да влезе във връзка и да остане в нея. Или влиза в тях, но много бързо ги напуска (бяга). Зад всички тези действия стоят механизми, които са се развили във времето, за които човек може да не знае. Как да определи дали има механизми или не? Погледнете отношенията си с различни хора по различно време. Със сигурност можете да намерите някои общи точки, нещо, което се повтаря от време на време. Например, по някаква причина хората непрекъснато ви правят обидни шеги, обиждат ви или постоянно се опитват да ви обвинят за всичко, или систематично ви настройват в най-решаващия момент и т.н. Всички повтарящи се неща могат да се считат за нашите особености на изграждане на взаимоотношения, което означава, че зад това има определени механизми. Това е нещо като „подчертаване“ на взаимоотношенията или любимите ни „гребла“. Промяната на тези механизми е възможна, след като стане ясно какво прави човек в отношенията със себе си и с другите. Тоест моята реакция и реакцията на другия към мен е точно това, което създаваме в една връзка. И можете да работите с това. Нищо не се случва просто така. Да, има и докачливи хора. Но какво да направите, ако всички около вас се обидят по някаква причина и се обърнат? Да, има избухливи хора. Но какво да се прави,.