Когато говорим за превенция на алкохолизма и наркоманиите, е важно да разберем естеството на тези заболявания. И е известно, че духовният аспект на това заболяване е изместване на духовния фокус на човека от неговите истински, вътрешни ценности към взаимоотношения с субект, с външен обект, ако говорим за предотвратяване на химическа зависимост от a млад човек, възниква въпросът: има ли той, този човек някакви ценности? И не беше ли първата ценност, която той избира, химическо вещество. И ако е така, тогава може би си струва да запознаете този млад човек с какви други ценности има в живота? С това, че човек има някакви нужди. И че вместо естествено задоволяване на тези нужди, хората често избират вещества. Или не вещества, а, да речем, игра на компютър или нещо друго, може би това е началото на превенцията на зависимостта, в опознаването на житейските ценности сега говоря за тези млади хора, които още не са започнали да употребяват. Тези, които вече са започнали да използват, имат нужда от рехабилитация, нещо вече им се е случило. Някои промени, поради които те са направили избор към използването им, обикновено не обръщат внимание на тях - имам нормално дете, не, не, той не използва, той спортува , учи добре, има добри приятели и всичко това... Вниманието към такива деца някак... постепенно отшумява с времето и тогава (разбира се, не винаги, но...!) се случва така, че родителите или някои роднини внезапно разбират, че „о, детето ми се оказа, че има проблеми!“... И напълно неясно как се е случило това! Това е като „сляпо петно“ за родителите. През последните 20 години се занимавам повече с рехабилитация на зависими, отколкото с превенция, но смятам, че превенцията е да запознаеш човек с това какво е животът. В какво се състои? Какви ценности има, какви хобита има? Какви са вашите цели в този живот? Как да ги постигнем? За да разбера какво всъщност иска един млад човек от този живот, аз често питам младите хора: „Какво искате да станете?“ Е, разбира се, можете да чуете „астронавт“. Е, това е като от виц: - Какво искаш да станеш? - Как се казваш? - Но обикновено няма ясни отговори. Често разговорът минава към материални ценности: - Искам много пари - Искам добра кола.... Не помня (тоест това не означава, че няма такова нещо) човек да. отговорете, например: „Искам да бъда лекар и да лекувам хората, да донеса тази полза.“ Не, човек иска да бъде лекар, например зъболекар, защото - добре, ясно е: печелившо е, престижно е, печелившо е. Или гинеколог там. Защото е и изгодно и т.н. Или защото родителите ми са лекари и те ще помогнат, но така е по-лесно... Сега образованието... Не искам да стъпвам върху този „тънък лед” на критика към образованието, но... вярвам че целта на образованието все пак е да образова личността и да покаже на човека в какъв живот влиза, какви трудности ще срещне и как може да ги преодолее…