От автора: Този случай показва красотата на нашата психика. И каква чудесна сила има човек, колко мъдро са проектирани механизмите за саморегулация и самозащита. Това обаче е само първата част, в която „окачвам оръжията“. Татяна (37 г.) участва в една от терапевтичните групи, които водя в Санкт Петербург. Не може да се каже, че Татяна се открои по някакъв начин други участници. Но тя се появи буквално в самото начало и предложи: нека да направим правило, че прегръдките са разрешени. Струва си да се подчертае, че групата прие само две правила за тази монета: „конфиденциалност“ и „сигурност“. Татяна обясни: какво ще стане, ако някой иска да докосне някой друг. Нека да го направим честно, това обяснение не ми стана много ясно. По мое лично мнение правилата все още определят универсалните граници и отговорности на членовете на групата. Според принципа „което не е забранено е позволено.“ Имах време да помисля защо такова правило, каква нужда ще задоволи Татяна по този начин. Нямаше да ме изненада, ако правилото забраняваше телесния контакт. Началото на обучението, няма доверие, има притеснение... всеки пази границите си по свой начин. Участниците може да са посещавали телесно-ориентирани обучения и затова в началото е съвсем логично да се мисли за защита на телесните граници, но в тази ситуация Клиентът иска разрешение да докосне другите... или съобщава за възможността да докосне себе си. За какво? Няколко уточняващи въпроса не изясниха ситуацията... Аз: Искаш ли да докоснеш някого сега, точно сега? Татяна: Не, не искам. Но може да възникне такава ситуация. Аз: Идвам при теб и сега ще те докосна... Татяна: нищо особено, интерес... спокойно. Струва ми се странно, че си толкова загрижен за предложението ми за докосване. Ти просто ме нарани - нищо не се е променило... Аз: Това правило ме изненадва, изисква да се докосвате, не разбирам защо. Знаете ли за какво докосване става дума в това правило? Татяна (смее се): Не, не знам. Нищо особено, наистина. Нищо еротично или агресивно, ако за това говориш. Просто изведнъж, по време на работа на групата, някой иска да ме докосне: тоест, вие искате? Не искам да се съмнявам „възможно ли е да хвана ръката на Вася? Ами ако се чувства неудобно? Искам да знам, че мога да направя това. Аз: Признавам, не ми стана много по-ясно, но това, което казвате, е съвсем логично. Имам много хипотези за това защо имате нужда от това разрешение за докосване, но не мисля, че е подходящо да ги тествам всички точно сега. Нека се съгласим, че ако използвате това правило в нашата работа, ще се върнем към тази дискусия... ок? Татяна (усмихва се): ок. Въпреки че не ми е съвсем ясно защо се отказахте. Е, добре, да се върнем, след кратка дискусия, приехме правилото. Е, добре, правилата са отговорност на групата. Това правило, подобно на пистолета на Чехов, определено ще „стреля“ в края на представлението. Междувременно можете да го окачите на стената. Обучението продължи както обикновено, упражнения, мини-лекции, малка терапевтична работа и когато дойде време за един час индивидуална терапевтична работа в групата, Татяна се включи доброволно. И тогава стана ясно много... Следва продължение... NB: Всички снимки са от мои тренировки, но от други - за конфиденциалност. Още статии, рецензии и по-малко конспирация на моя уебсайт PS: Очаквайте скоро обучение във Волгоград