Как да помогнем на ученик, който е жертва на емоционално насилие. Учебното време е един от невероятните и интересни етапи в развитието и формирането на личността. Това е дългосрочен проект, в който ние развиваме и реализираме своите способности и личностни качества, умствени и физически умения. И както в много процеси в живота ни, училищният период включва както положителни фактори: победи, постижения, овладяване на умения, знания, способности, установяване на контакти и личностно развитие, така и трудни моменти. Един от тези моменти е емоционалното насилие. Нека да преминем направо към въпроса: емоционалното насилие е форма на насилие (да ми правиш неща, които не искам), което може да доведе до психологическа травма, безпокойство и посттравматично стресово разстройство. Най-често учениците са подложени на емоционално насилие, когато им крещят за неизпълнени или лошо изпълнени домашни, поведение, външен вид,... А последствията от такова насилие се изразяват в повишена тревожност на детето, ако не е имало време или според него не съм ли направил домашното си достатъчно добре. Детето реве и отказва да ходи на училище, позовавайки се на факта, че ще му се скара (най-честата причина в статистиката на исканията е отказът да отиде на училище, „учителят ще крещи“). Детето не реагира на вашите увещания, не ви чува и в резултат на това като последен аргумент вдига висока температура, или повръщане, или болки в корема, диария... Да, напълно възможно е детето ви да е било не сте пряка жертва на емоционално насилие (крещящи и нелицеприятни изявления, отправени към вас от възрастен), или може да станете неволен свидетел. Трудно е да се каже кое е оптималното. Да си този, който е получил мъмрене (има точка на влизане (начало) и изход (завършване) в процеса на насилие. Или някой, който е бил наблизо и ги е чул да викат на съученик и следователно е останал в процеса на незавършеност (без начало и край), което означава застиване в психологическо очакване. Никой от участниците в училищния процес не е имунизиран от емоционалното насилие. До голяма степен начинът на реагиране на тази форма на насилие зависи от силата на нервната система на детето. лични характеристики и ниво на устойчивост на стрес, но ако забележите, че вашето предишно проспериращо дете е станало хленчещо и плачливо, имало е чести ARVI, болки в корема, проблеми с храненето и ходене до тоалетната, той е започнал да има проблеми. заспивайки и заспивайки тревожно, настроението му се влошава, когато говори за училище или необходимостта да посещава часовете, по всякакъв начин, а не Ако се опитва да пропусне училище, тогава най-вероятно е бил емоционално малтретиран. Какво можете, като родители и обичани тези, които правите, за да подкрепите детето си? Има пет прости стъпки: 1. Нека разберем истинските факти. Спокойно, любезно и в удобна за детето среда, ние последователно изясняваме в разговор с него: къде, кой, какво, кога и как другите деца са участвали в това (не е тайна, че в началното училище децата не харесват тези, при които учителят редовно повишава тон и засрамва). Ако детето ви се страхува от реакцията на учениците, попитайте го: Как мислите, че наистина се отнасят с вас? 2. Подкрепяйте детето в неговите преживявания и страдания, независимо на каква възраст е (да, случва се и това не означава, че вие/то сте лоши). С подкрепата вие създавате и укрепвате основата на детето и формирате у него вътрешната нагласа „мама и татко са моята опора“. 3. Обърнете внимание на чувствата му. Поинтересувайте се и чуйте през какво преминава, от какво се страхува или, алтернативно, какъв е страхът му. Присъединете се към него. Вие, опитни и пораснали, не знаете ли, че е нормално да изпитвате страх и безсилие? Нормално на всяка възраст. И мнозина се чувстват така и имат пълното право на тези чувства. 4. Разработете заедно с детето си методи за справяне с неговите чувства и състояние. Задайте му въпрос и помечтайте заедно на тема: Какво можеш? Как си.