Много хора пишат за самолюбието. Но това е изключително неясно понятие. Когато хората го описват, това напомня за любов към бебе или дори към плод в утробата. Такава любов може малко да мотивира човек към действие. Защо? Имам себе си, обичам се и това е достатъчно. Самодостатъчен. Според мен е много по-продуктивно да се развие интерес към себе си, наблюдение, отразяване, търсене, изследване, развитие, интерес като самореализация. Изумен съм от хора, които успяват да не загубят интерес към себе си дори в най-крайните случаи. Нещо повече, те развиват този интерес и успяват да го реализират. Например Ник Вуйчич, който се роди без крайници и не загуби интерес към себе си, а стана мотивационен говорител, или Каня Сесер, която стана моден модел без крака. Има много примери в параолимпийското движение, когато човек след тежки наранявания и заболявания, ставайки инвалид, човек с увреждания, продължава да бъде интересен за себе си и да използва и развива останалите си възможности Не по-малко впечатляващи и възхитени са хората, които са вътре трудни условия по време на войната, дори и да попаднат в концентрационен лагер или блокада, те продължават своите изследвания и разработки. Например, Виктор Франкъл не губи интерес към живота и към себе си и дори въз основа на опита си в концентрационен лагер и изследвания успя да отвори нова посока в психотерапията. Да, дори Зигмунд Фройд по същество беше много болен човек и дори наркоман, имаше тумор в устата и рак на кожата на лицето си, но той продължи да пише и да изследва, помня, че бях впечатлен от акад. Павлов, който, дори когато умираше, продължаваше своите изследвания и диктуваше чувствата си, докато умираше, е много готино да останеш интересен за себе си до последната секунда. Вероятно всеки психолог в този смисъл е извършил уникален подвиг, започнал е да изучава своите психологически проблеми, да ги изследва и да навлезе в тях със собствен интерес. В началото на 80-те и началото на 90-те се интересувах от класическата философия и бях шокиран, когато открих философията на Киекгор и Камю. Изненадах се колко смело се впускат в безпокойство, отчаяние, безсмислие, ужас, срам, отвращение, май тогава разбрах, че всяко негативно преживяване може да бъде не по-малко интересно от положителното, може би дори повече сила дори сега. Предполагам, че виждам своята мисия като психолог да помогна на човек, клиент, да открие интерес към себе си. https://gestalt.ru/basic_course/teoriya-i-praktika-geshtalt-terapii-72/Каня ви в програмата за обучение на Московския гещалт институт https://www.b17.ru/trainings/terapevticheskaja_obuchajutchaja_gruppa_1_stupeni_mgi_geshtalt-podhod/