От автора: Важно е да знаем за психологическата помощ. За много от моите клиенти психотерапията и психологическото консултиране са синоними. Всъщност може да бъде доста трудно да се направи ясна граница между това къде свършва психологическото консултиране и къде започва психотерапията. Но преди да се опитаме да видим тази фина линия, бих искал да кажа няколко думи за направлението на терапията, в което работя. -Гещалт терапията не се стреми към незабавна промяна на поведението и бързо премахване на симптомите. Премахването на симптомите или промяната в поведението, постигната без достатъчно осъзнаване, не води до трайни резултати или води до появата на нови проблеми на мястото на старите. - Гещалт терапията е насочена към осъзнаване на себе си: своите чувства, нужди, желания, телесни процеси, умствена дейност, както и, доколкото е възможно, пълно осъзнаване на външния свят, особено света на междуличностните отношения. -В резултат на това човек, който търси помощ, придобива способността съзнателно да избира поведението си, използвайки различни аспекти на своята личност, за да направи живота си по-пълноценен и да се освободи от невротични и други болезнени симптоми. Той става устойчив на манипулациите на другите хора и може да се справи без манипулации; с други думи, той се научава да стои на собствените си крака. И така, нека поговорим за разликите: · Процес. Най-общо можем да кажем, че психологическото консултиране предлага на човек „външна перспектива“, която разкрива начини за по-добро използване на собствените ресурси и подобряване на качеството на живот. Психотерапията е „преживяване отвътре“, процес на откриване, преживяване и изживяване на опита от клиента, придружен от психотерапевт. В психотерапията пътят към разрешаването на проблема на клиента не е предопределен, а се ражда в процеса. С други думи, отговорът на въпрос, намерен в резултат на търсенето и вътрешните усилия на клиента, става неразделна част от неговата личност. При психологическото консултиране препоръките, дадени от консултанта, могат да останат само външни инструкции, ако клиентът не ги „присвои“ извън кабинета на психолога. · Цели на психотерапевтичния процес е преди всичко да се промени личността на клиента и чрез това да се променят обичайните начини на реагиране и възприемане на ситуации, поведение, взаимоотношения и др. Целта на психологическото консултиране винаги е по-конкретна и включва оценка на проблема на клиента, анализ на причините, които са го породили, и идентифициране на начини за разрешаването му. · Мотивация на клиента. От психологическото консултиране клиентът очаква оценка на проблема, анализ на причините за него и препоръки за разрешаването му, а мотивацията на клиента е да получи полезни знания или умения. Често по време на разговор с психолог настъпва промяна в мотивацията на клиента - от търсене на външно решение към вътрешна промяна и личностно израстване, в този случай консултирането се превръща в психотерапия. · Продължителност: Психологическото консултиране изисква по-малко време и рядко надхвърля 15 консултации. Психотерапията е по-сложен и нюансиран процес. Личността на човек се развива с години, а постигането на устойчиви вътрешни промени отнема време. http://gestalt-therapy.ru/Konopy.htm