От автора: За бащи, майки, баби и дядовци, в чиито семейства има деца на 2-4 години Продължение на статията „Трябва ли да пусна детето си на детска градина? ” На първо място, слушайте препоръките, които ви предлагат учителите в детската градина: най-често вече има система за адаптиране на децата към условията и режима на предучилищна институция. Освен това учителите са тези, които виждат реакциите и поведението на детето през целия му престой в детската градина, а не само в момента на раздялата. Ако имате някакви съмнения, обсъдете ги с учителя, какво можете да направите, за да направите процеса на раздяла възможно най-гладък за детето си? , никога не ми се е налагало да оставам дълго време с непознати (и може би това беше първият път, когато трябваше да остана без майка си). А новото е не само интересно и непознато, но и плашещо, неразбираемо, объркващо за малкия човек, затова е необходимо да му се обясни възможно най-ясно и ясно, на разбираем за бебето език какво, кога, как и в каква последователност ще се случва в детската градина от момента на ставане до момента на напускане на групата. Освен това е важно да обясните на детето не само какво ще се случи с него в детската градина, но и какво родителите ще правят по време на тяхното отсъствие. Често децата се тревожат за майка си именно от това къде ходи и какво се случва с нея, когато я няма Друг важен момент в адаптацията на детето към детската градина е готовността на родителите (и преди всичко, разбира се, на майката) да се разделят. с вашето бебе. Това е може би по-важно условие дори от готовността на самото дете да посещава предучилищна институция. Тоест, ако по някаква причина една майка иска да остане у дома със сина или дъщеря си и тя тревожно и болезнено брои минутите, докато го срещне, тогава адаптацията най-вероятно ще се забави и ще бъде по-трудна още веднъж да подчертая, че всички емоции на майката относно детската градина или момента на раздялата веднага се пренасят върху бебето. И ако майката се тревожи, то най-често и детето ще се тревожи. А това означава, че трябва да се съберете и да се опитате да се справите с емоциите си. Това не означава, че трябва да спрете да чувствате каквото и да било. Просто се опитайте да направите емоциите и чувствата си разбираеми не само за себе си, но и за детето. Какво можете да направите, за да направите момента на раздяла по-малко труден? Няколко лесни съвета и фрази, които можете да използвате, когато общувате с детето си в момента на раздяла: Опитайте се да обясните на детето какво точно се случва с него в момента. Кажете например: „Да, виждам, че сега си много разстроен, плачеш. Не искаш да се разделиш с мен. Искаш да се прибереш с мен. Не искаш да останеш тук без мен“ (и т.н. в зависимост от ситуацията). Не бързайте да произнасяте думите, правете много паузи. Не трябва веднага да предлагате решения (например, кажете: „ще останете тук за малко, ще играете тук с децата, това. Ще бъде много забавно, ще дойда много скоро и след детската градина ще отидем с вас..." и т.н.). Бъдете търпеливи и упорити. Не очаквайте, че след 2-3 фрази детето веднага ще се успокои и ще изтича весело в групата. Може би дори след половин час той все още ще плаче и дори ще влезе в групата плачейки. Времето, необходимо за преработване на емоциите на тъга и раздяла, варира от дете на дете. Бъдете готови за това. Покажете на детето си пример за контрол над себе си и емоциите си. Когато (или ако) детето се успокои малко и може да ви чуе, кажете му какво ще правите, когато напуснете детската градина. Например: „Сега ще отида на работа (до магазина, при леля Катя и т.н.) и ще бъда там... Ще ми бъде много интересно и забавно. И ще чакам да се срещнем. И когато се върна за теб, ще ми разкажеш колко интересно е било и какво си правил, докато ме нямаше. Бъдете присъстващи.