От автора: Думата „безкомпромисно“ изглежда има положителна конотация. Човек води своя собствена линия, упорит е, не се съгласява с половинчати мерки и довежда това, което започва, до края. Или думата „безкомпромисно“ изглежда има положителна конотация. Човек води своя собствена линия, упорит е, не се съгласява с половинчати мерки и довежда това, което започва, до края. Или е малко по-различно? Безкомпромисен – непокорен, упорит, упорит? Няма да разглеждаме речника, а да се обърнем към себе си. Нека помним, че в някои ситуации наистина е важно да бъдем непримирими – например в борбата за собствените си права, защитавайки интересите си, когато можем уверено и ясно да изразим своите мисли и идеи и да изискваме напр. искът ни в съда да бъде удовлетворен. За целта можем дори да привлечем адвокати, които последователно да защитават избраната от нас линия. И в някои ситуации трябва да можем да правим компромиси - ако например сме политици и дипломати или просто семейни хора - и ще живеем дълго време с един партньор. Той иска да ходи на театър, а тя иска да ходи на кино, той иска да ходи на гости, а тя иска да си стои вкъщи. Това са дребни неща, да не говорим за нещо по-сериозно. И така, добър или лош е компромисът в отношението? Във връзка с плановете ви за живот, историята на детството ви, вашите „ужасни“ или наистина ужасни родители? Един от най-известните психоаналитици на ХХ век, Мелани Клайн, пише за две позиции, между които се движим през целия си живот: параноично-шизоидна и депресивна. В първия от тях ние, като правило, сме безкомпромисни по отношение на другите и себе си - мислим „черно-бяло“, ядосваме се с всички сили на ужасното си детство и неразбирането на родителите, на нашите близки. Или, напротив, изпадаме в идеализация – колко прекрасно е било миналото и колко вълнуващо и тревожно е бъдещето, колко мили са били родителите ни, а ние, разбира се, не можем да бъдем същите към тях. Имахме нужда от такова раздвоение в ранна детска възраст, когато трябваше да избягаме от разрушителните чувства и тревогите от факта, че в света, в който сме попаднали, все още нищо не е ясно и страшно. Тогава майката е „добра” или „лоша”, добра или зла. Ние поставяме всичките си тревоги и страхове в „злото“, а се утешаваме в „доброто“ и се надяваме на най-доброто. Когато сме в депресивна, според Мелани Клайн, по-възрастна и зряла позиция, постигаме вътрешно разбиране, понякога усещано дори на телесно ниво, че излизаме от черно-бялото мислене в океана на живота, започваме да възприемаме такъв какъвто е в действителност. Не е нужно да етикетираме обектите като „добри“ или „зли“. Ние сме принудени, наистина принудени, за да приемем този живот, да бъдем тъжни и скърбим, че е такъв, така се е развил, минава и някой ден ще свърши, а ние няма да имаме време да направим всичко, което би искал да направи. Няма да прочетем всички книги, няма да помогнем на всеки, който се нуждае от нашата помощ, няма да видим всички красиви места на Земята. Просто защото животът е кратък и не безболезнен. И това може да се нарече компромис с живота – никога не можем да го победим и подчиним на себе си. Тя е тази, която е. Тази болка и тъга ни е по-близка и ясна, когато сме в депресивна позиция. Друга тъжна истина е, че никога няма да станем напълно възрастни, но винаги ще се люшкаме между тези позиции. Безкомпромисността ни е необходима, когато правим планове, решаваме да направим нещо на всяка цена, влагаме воля и усилия. Нашата способност за компромис е необходима, например, за да можем да си простим, че не можем да направим нещо. И така - в кръг, продължавайки тази „люлка“, преминавайки от една позиция в друга. И за да станете по-мъдри в това люлеене, не да губите сила, а да я придобиете, елате при психотерапевт за помощ. Запишете се за консултация: +7 (921) 597-03-99 (What'sApp, Viber) FB: FB_LINKВК: vk.com/mfrantcevSkype: mfrantsevМаксим Францев