През 1994 г. е публикувана книгата на Клаус Граве К. и др., „Психотерапията в процеса на промяна: от деноминация към професия“, която анализира резултатите от проучвания върху ефективността на психотерапията, дадена в литературата. Тази статия използва материали от анализа на този фундаментален труд на Лаутербах (Lauterbach W., 1994). Резултатът от тези проучвания е заключението, че психотерапията помага на хората да преодолеят проблемите. Когато пише тази работа, основната идея е да се опита да разбере как и какво работи в психотерапията и как да помага на хората още по-добре и по-ефективно. Чудя се защо Грейв избра това заглавие за творбата си. Може би защото иска психотерапията да се развие от вяра в някои индивидуални интервенции и техники в независима и научна професия. Аз съм професионален психотерапевт и поради естеството на работата си постоянно участвам в различни конференции и конгреси не само в Русия, но и в чужбина. Неотдавна на един от конгресите по психотерапия в Москва се заинтересувах от раздел, наречен религиозна психотерапия. Стори ми се интересно как религиозността на човек се използва за решаване на неговите психологически проблеми. Изглежда, че трябва да е нещо като екзистенциален подход, гледайки как мирогледът и ценностите на човек му помагат да преодолява ежедневните трудности. На самото секцио обаче бях разочарована, тъй като зад религиозната психотерапия се криеше православна психотерапия и никаква друга. Защо определен религиозен мироглед изведнъж придоби такова всеобхватно значение? Следователно въпросът за разграничението между изповедание и професия отново придобива актуалност. И наскоро научих за съществуването на катедра по православна психотерапия в Православния хуманитарен институт. Отделно се посочва, че институтът е създаден с разрешението на православната църква. Кой би се усъмнил? Кой друг би могъл да допусне подобна практика. Все пак православната църква е религиозна институция, а не здравна организация. Неговата цел не е да оказва психологическа помощ, а да задоволи религиозните потребности на енориашите. Но психотерапевтът и свещеникът според мен имат съвсем различни функции и квалификацията им също е различна. Представете си, че сте дошли при професионален психотерапевт и там пише „психотерапевт адвентист от 7-ия ден“, или „психотерапевт Свидетел на Йехова“, или „еврейски психотерапевт“, „будистки психотерапевт“, „ислямски психотерапевт“ и т.н. и т.н. Забелязах, че все по-често се срещат теми като християнска психотерапия или православна психотерапия. Стана ми интересно що за феномен е това и какво носи подобно послание е да помогне на хората самостоятелно да решат проблемите си и да живеят собствените си цели и съзнателно да променят качеството на живота си към по-добро. Практикувам повече от 16 години и съм виждал хора от различни религии на моите срещи. Тези хора имаха нужда от помощ и преживяха различни кризисни ситуации, които, както всички хора, не винаги зависеха от светогледа им, считам за напълно естествено и нормално психотерапевтът, както всеки друг човек, да има свой осъзнат мироглед и религиозна идентификация. Но когато един специалист постави своята религиозна идентификация върху табелата на кабинета или институцията си, например „православен психотерапевт“, имам много смесени чувства за това и възникват много въпроси. Например, какво означава това и какво има предвид той с това? И въобще това професия ли е или изповед какво, православната психотерапия помага само на православните християни, а не на другите? Или че тук се предлага психотерапия, която помага само на православните християни? Или че такава психотерапия е по същество курс на православно проповядване? Но чакайте, проповядването на пациент в уязвимо положение за собствените му пари звучи някак богохулно. Или означава нещо.