Веднага щом влезете във фазата на контакт, представите желанията си, появите се, веднага ставате неудобни за някого. И можете да се справите с неудобството си по различни начини. Можете да решите, че показването е опасно и да отидете в сенките. Можете да решите, че показването е опасно въз основа не на собствения ви опит, а например на базата на съобщението, което сте получили от родителите си, че светът е опасен. И тогава създавате интроект, че светът е опасен, правете това, което искат от вас, и ще бъдете добри с всички и всички ще ви харесват. И забравете за вашите желания. Ако успеем да преминем през интроект, тогава сме изправени пред проекция. С проекцията ние придобиваме права върху нашите желания. Но ние не искаме да поемаме отговорност за неговото изпълнение. Има различни прогнози. Може да ни се струва, че всички около нас са много мили и се отнасят добре с мен, или може да изглежда, че никой не ме харесва и всички ме отхвърлят. Проекцията няма нищо общо с реалността, тъй като ние не виждаме реални хора. Когато проектираме, рисуваме целия свят и хората в него с качествата на собствената си личност. Ако сме зли, значи ни се струва, че хората са зли. Ако искате да обичате целия свят, тогава ни се струва, че наоколо има само любящи хора и е важно да проверите вашите проекции, да ги сравните с реалността, в процеса на контакт можете да срещнете ретрофлексия. Ретрофлексията е, когато човек вече знае за своите желания и реалността се проверява и изглежда, че човекът, когото харесва, също показва своята симпатия, но в същото време се случва спиране. И човекът не се приближава, не задава въпроси, които го интересуват, но започва да издържа в тази контактна зона и това е трудно. Това е много по-трудно, отколкото да издържим в предконтактната зона, когато задържаме границите на вътрешния си свят. За да се появите на границата на контакт в съзнателна форма, трябва да се сдържате известно време. С ретрофлексията се оказва, че цялото търпение е във външната среда, а не във вътрешната, и се случва пред други хора. Тоест, цялата енергия, която трябва да бъде насочена към това човек да организира живота си както иска, се насочва вътре в него и започва да го разрушава. Може по някакъв начин да се нарани, удари, да се разболее и т.н..