Хипократ през 5 век пр. н. е. твърди, че болестта е разстройство на връзката между човек и света и че не може да се лекува тялото, без да се лекува душата. Векове по-късно европейската медицина се отдалечава от тази идея, като радикално „отделя” душата от тялото. Дълго време соматичните заболявания се лекуваха без връзка с психиката на пациентите, сякаш човешкото тяло беше прост механизъм. Съвременната медицина, в частност съвременната психология, се връща към идеите на великите философи от древността, че психическото и соматичното в човека представляват две страни на едно нещо. Появяват се все повече изследвания върху психосоматичните процеси в човешкото тяло, натрупва се опит в синкретичните методи за лечение на болести, възражда се интересът към традиционните медицински практики на Изтока, които никога не са забравяли единството на човешкото тяло и душа. , Съвременните изследвания потвърждават, че психологическите фактори играят важна роля за възникването и протичането на злокачествени процеси, а пациентите с рак имат сходни личностни профили. Най-често в семействата на пациентите с рак има недостатъчно доверие, близки отношения или, напротив, твърде зависими. Между децата и родителите често се забелязва наличието на авторитарна майка и пациентът остава психологически зависим от значимия родител (от 1 до 3 години), много пациенти губят психологическа подкрепа живота и загуби значителни емоционални връзки. Загубата се превърна в непоносима травма за тях и доведе до психологическа дезадаптация. Типична реакция на пациентите с рак към житейски проблеми, например загуба на близки или силен стрес, е проява на безпомощност, отказ от борба и опити за адаптация. Пациентите се фиксират върху проблема и изпадат в състояние на безнадеждност Когато се сблъскат с травматично събитие, пациентите с рак изпитват чувствата си в себе си, не им позволяват да излязат. Те също така проследяват специалното придържане на такива хора към общоприетите социални норми, принуждавайки ги да маскират емоциите си с външно благополучие. Прикривайки чувствата си - гняв, болка, те вярват, че по този начин се съобразяват с обществените морални условности. Склонността на онкоболните да имат песимистична оценка на събитията води до хронична депресия и дори загуба на интерес към живота Забелязва се, че пациентите поддържат поведенчески стереотипи, което показва психологическа негъвкавост. Често пациентите не са склонни да анализират ситуации и причинно-следствени връзки, а заемат позиция на зависимост от обстоятелствата. Такива симптоми са характерни за инфантилни индивиди. Инфантилността тук трябва да се разбира не в битов, тривиален смисъл, не като проява на детинщина. Това е цял набор от черти и характеристики, проявяващи се в много области на живота - емоционални, рационални и ценностни пациенти изпитват проблеми с релаксацията, за тях е трудно да се отпуснат, тъй като се характеризират с високо ниво на тревожност Устинова Клиничен психолог Сертифициран специалист по психотерапия на психосоматични разстройства, екзистенциална психотерапия и групова терапия, онкопсихологияИзточник: www.ustinova.info