По начина, по който човек е активен и проявява своята инициативност, може да се съди за качеството на живот на този човек. Това е първата и може би най-важната област от живота на човек, без да се развива и работи върху нея, не е възможно да се стигне до основната цел на живота на човек - да бъде щастлив. Нашето пътуване, нашето развитие и нашето обучение започват с нашата дейност. Къде започва всеки бизнес? Правилно е първата стъпка да се направи с инициатива. Важно е тази стъпка да бъде подготвена, планирана и изчислена до най-малкия детайл. Но се случва и различно. Понякога стъпката е голяма, широка, привидно арогантна, без да обръща внимание на нищо, освен на целта, внимание, понякога стъпката е малка, плаха, не смела, подколенните сухожилия треперят, краката треперят и ето, той ще падне и няма да стане. „Къде съм, защо, какво правя?“ Сигурно е страшно и за двамата, но импулсът на техния интерес, желанието да се движат, да се развиват, да създават, се оказва по-силен в този момент. Но има още една стъпка, тя остава само в планове, фантазии, само в мечти. Тази стъпка не води до никъде. Там нечии викове висят като тежести на краката им: „Какво направи!? Не прави това! Що за глупости измислихте!? Те не се държат така!!!...." Тези викове висяха от детството, когато бяхте още малки, когато животът ви едва започваше и вие открихте този свят с несигурна поредица от вашите действия. Въпреки че не е така. Именно на тях, „възрастните“, от гледна точка на тяхната физическа сила те изглеждаха такива. Изобщо не са ви изглеждали несигурни. Изобщо не са ти изглеждали. За теб това беше най-истинското нещо. Вие смело последвахте природата си в този непознат, мистериозен свят. Изпълнихте всякакви действия с максималната си сила и възможности. Защото не можеш да го направиш по друг начин. Защото вие още не знаехте думата „компромис“, така както всичко, което расте и живее на земята, не я знае, освен „възрастните“. Те ви научиха да се съобразявате с другите, да се оглеждате, да вземате предвид гледните точки на другите. Именно те са ти обяснили кое е добро и кое е лошо, те са те издърпали навреме, давали са съвети, подсказвали са те, споделяли са опит... Иначе бихте... Когато гледам малкия си син, как лудува, хулиганства, държи се лошо, как привлича вниманието към себе си със самоугаждането си, се разстройвам от осъзнаването, че този бульон от социални норми, правила , законите кипят в мен, подправени с моите знания и опит. И това са моите хлебарки, които ми шепнат: „Спрете веднага този позор!“ И смятам, че тази „лудница” трябва да се спре. Но понякога се страхувам, защото осъзнавам, че не виждам цялата картина на случващото се, какво е започнало този процес, какво мотивира малкия ми син. И като го спра, ще го огранича максимално, ще го захлупя с капак, само врящия екстракт от живота му. И ще му стигне ли тогава огънят, за да кипне в далечното бъдеще, да откъсне капака и да направи тази важна и необходима първа крачка към мечтата си?.