Чувството за собствена цялост, себеравенство или, както казват психолозите, идентичност е много приятно, но изключително нестабилно състояние. Дръж го под око. Тъкмо се чувстваш цял, могъщ, свободен, готов да отговориш на всяко предизвикателство на съдбата, когато изведнъж, по някаква неизвестна причина, всяка увереност изчезва, започваш да изглеждаш като че ли се разпадаш и искаш да намериш уединено място, където да се скриеш , съберете парче по парче, залепете ги, ближете раните и си възвърнете онова прекрасно усещане да изживеете цялото си, мощно Аз. Какво се случва, защо лепилото, с което слепваме образа си, е толкова ненадеждно и какъв вид лепило. Така ли? Всеки има свой собствен опит. Получаваме знания за това какво съм аз и какво НЕ съм аз в контакт с другите, с външната среда, чрез четене на книги, слушане на лекции. Присвояваме това, което ни е на сърце, когато го срещнем, изпитваме радостно усещане за нещо скъпо и познато, сякаш сме в дома на нашите родители. И няма значение, че някога е било чужда идея и отражение. Когато срещнем нещо, което е идентично с нас, ние го присвояваме, усвояваме го, интегрираме го в собствената си тъкан и това усещане за „наше собствено“ се развива в нас през целия ни живот. Чрез проба и грешка се научаваме да намираме нашата сред милионите предложени опции. За миризмата, за звука, за чувството на радост от срещата с нещо свое, за чувството на удоволствие от приемането на тази част в собствената си „композиция.“ И ние слепваме и слепваме тази наша мозайка в една невероятна картина собствения ни образ. Подбор по цвят, по смисъл, по усещане. И тук е много важно качеството и здравината на лепилото, което държи целостта на общата картина. От какво зависи това качество? Вероятно от умението да разпознаваш и различаваш своето от чуждото, нужното от непотребното, желаното от натрапеното. Наталия Барсукова